Сещам се за една история, станала едно време в Съветския съюз. В годините на тотална репресия спрямо вярващите атеистичната пропаганда се разраствала с цел да обхване всяко населено място, всеки човек, всяка душа. Така в едно село пристигнал професор от Москва да разясни на хората колко назадничаво е да се вярва в Бога. Събрали в една зала всички селяни и в продължение на повече от час професорът разпалено привеждал всякакви доказателства, за да обори християнската вяра. Всички слушали захласнато при пълна тишина. Лекторът завършил словото си удовлетворен, потривайки ръце, че са го разбрали и е направил на пух и прах християнството. Тогава организаторите изкарали напред клисаря на селската църква, за да се види резултатът от лекцията и какво ще каже в отговор на професора. По лицата им се прокрадвала ехидна усмивка. Клисарят пристъпил смирено. Огледал залата, всички били вперили поглед в него, помълчал и с висок глас тържествено казал: Христос Воскресе! Цялата зала като един мощно отговорила: Воистина Воскресе!
Скрила се усмивката от лицата на организаторите, а професорът набързо си събрал книгите и засрамен си заминал.
Тази история винаги ми напомня колко голяма сила, мощ, заряд, радост и вдъхновение се крие в думите: Христос Воскресе! Те не са обикновени думи. В тях стои свидетелството на едно истинско събитие. Една велики победа, която Христос извоюва за целия човешки род. Победа над смъртта, тлението, победа на Живота, която широко разтвори дверите на вечността пред човека. Затова Църквата намира основание тържествено да прогласи: „Де ти е, смърте, жилото! Де ти е, аде, победата?“ (Ос. 13:14, 1 Кор. 15:55). Цялата атмосфера на Великден е толкова празнична и победоносна, несравнима с никое друго време през годината. Морето от запалени свещи на стотици и хиляди хора, изпълнили пространството около храма, литийното шествие, чудният камбанен звън, огласящ тишината в нощта, тропарът на Възкресение Христово и поздравът: Христос Воскресе! Воистина Воскресе!, който пеят и изричат преизпълнени от радост християни, носят толкова много светлина, че тъмнината отстъпва.
От какво се поражда цялата тази духовна еуфория? Преди всичко от празния гроб, на който станаха свидетели апостолите и жените, и на възкръсналия Христос, Който им се яви, за да ги укрепи във вярата и да ги утвърди в сбъдването на Писанията. Същата онази радост, която изпитаха учениците и жените, срещайки Иисус възкръснал, имаме и ние в тази нощ.
Винаги се намират такива, които да опонират, казвайки: „Защо е тази безумна радост? Вижте как смъртта шества по света, болката не престава, справедливостта липсва, злото се умножава“. Да, това е факт. Но Христос не унищожи физическата смърт, защото тя е част от този паднал свят, през която и Той премина, но показа, че няма власт на човека, а има живот вечен след нея. Макар че християните не възприемаме смъртта като нещо нормално и естествено, а напротив – тя е противоестествена за човека. Християнството не проповядва примирение със смъртта, а победа над нея. То е откровение на Живота, а този Живот е Христос. Страхът от смъртта се изгубва, когато сме в истинско общение с Жизнодавеца Христос. Спасителят ни дава благодат да се борим и побеждаваме злото и греха, който води до духовна смърт. Очерта пред нас тази на пръв поглед оптимистична и напълно реална перспектива, осветена чрез Възкресението Му: „Защото Аз живея, и вие ще живеете“ (Йоан 14:19).
Злото нараства, защото човеците обърнаха гръб на Бога, поискаха да живеят независимо от и без Него. Няма как, живеейки така, да разберат Пасхалната радост на християните. Нужен е опит от истинско общение с възкръсналия Христос.
Апостолите и жените, които станаха свидетели на великото събитие, оставиха домове, препитание и започнаха да обикалят света, за да споделят с човеците тази преизобилна радост. Онова „горене в сърцата“ (срв. Лука 24:32), което те почувстваха, защото видяха Господа, ги караше да споделят този жив огън. Нито преследвания, трудни условия, глад мъчения можеха да ги спрат да разпръскват светлината на вярата. Ако Христос не беше възкръснал, никой от тях не би изоставил всичко и да живее така. Затова св. ап. Павел възкликва: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1 Кор. 5:14). Те обаче имаха безценен опит от живото общение с Възкръсналия Господ. Видяха светлината, изпълниха се с радост, благодат и ги разнесоха сред човеците.
Христовото Възкресение е велика тайна, непостижима за разума. То е плод на преизобилната Божия любов. „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погина, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16).
Възкресението на Иисуса Христа е най-убедителното доказателство, че всеки от нас ще възкръсне, защото Христос възкръснал като Човек. С Неговото Възкресение е поставено началото на възкресението на човеците. „Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:21-22). Спасителното въздействие на Христовото Възкресение се разпространява върху цялото човечество. След Кръстната Си смърт Иисус възкръснал в цялата пълнота на човешката си природа. Той побеждава в тялото Си смъртта и тлението и въздига падналата човешка природа. Велик и неизразим дар за всички хора, породен от всещедрата любов на Бога.
Християните изповядваме чрез Символа на вярата: „вярвам във възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“. Това изповедание се основава на Христовото Възкресение и на Неговото обещание за „нова земя и ново небе“. Вървим през този земен и често неспокоен живот с ясното убеждение, че пред нас тори вечността. Във вечния живот ние запазваме своята личност. И това очакване определя поведението ни и отношението ни към нашия временен живот тук, на земята. Ако нашият живот тук е Христос, ако пребъдваме в Църквата, вечният живот и Царството Божие е започнало още сега за нас.
Не само в словата се изразява нашата вяра. Духовната радост от Възкресната нощ не отминава с празника. Ние се връщаме в реалността и пред нас стои предизвикателство в ежедневието ни да превъплътим тази живa вяра. Да доближим светлината и радостта до повече хора. С любов към Бога, милост и човеколюбие да отговорим на Божията любов, явена за всички нас. Да оставяме след нас следи от цялата година посрещал хората с думите: Христос Воскресе! Той живеел така, че за него постоянно било Възкресение Христово. Нека и ние имаме стремеж всекидневието ни да минава под знака на Христовата победа. Погледът ни да бъде отправен към „бъдещия град“, „новия Йерусалим“, където „ще отрие Бог всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина“ (Откр. 21:4).
Източник:„Жажда за вяра“ – ставрофорен иконом Дончо Александров – издателство „Захари Стоянов“, 2019 г., гр. София.
Представянето на книгата „Жажда за вяра” от ставрофорен иконом Дончо Александров се проведе през месец януари на 2020 г. Можете да я откриете в храм „Св. Атанасий“ – град Варна, ул.”Граф Игнатиев”19, тел. 052 639 716.
Източник: https://www.mitropolia-varna.org/
Свързани публикации:
Представяне на книгата „Жажда за вяра” на варненския свещеник Дончо Александров