Св. Климент Охридски в книжовността на източните славяни – Илиана Чекова

Kлимент Охридски (ок. 840–916), просветител на средновековна България, създател на Охридската книжовна школа, е един от учениците и последователите на славянските апостоли св. св. Константин-Кирил и Методий.

Роден е в Мизия, участник е в Моравската мисия. Той принадлежи към групата на канонизираните от църквата св. Седмочисленници (Кирил, Методий, Климент, Наум Ангеларий, Сава и Горазд). Tворчеството на св. Климент поставя ярък отпечатък върху културата на християнска Европа и Slavia Orthodoxa [Kлимент Охридски 2018; Kliment Ochridský 2017].

Съчиненията на св. Климент Охридски, създадени в края на ІХ в. – началото на Х в., са част от книжовното наследство на Златния век от епохата на Първото българско царстство. До нас достига значително количество преписи на неговите произведения в руската, сръбската, българската и молдо-влахийска традиция. Творбите на св. Климент са поместени редом до съчиненията на авторитетни християнски автори – Василий Велики, Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Атанасий Александрийски и др., често приличат по съдържание, форма и предназначение на тях, което показва свързаността на Климентовото творчество с византийската традиция [Džurova, Velinova 2011: 92].

През ХІ–ХІІ в. произведенията на св. Климент проникват сред източните славяни. Въпросът за рецепцията на творчеството на старобългарския книжовник в Киевска Рус и степента на усвояването му от староруските книжовници е разгледан в науката в контекста на Първото южнославянско (българско) влияние върху културата и литературата на Киевска Рус [Турилов 1995: Турилов 2000; Йовчева, Славова, Милтенова 2008: 311; Горина, Даскалова 2011; Иванова 2014: 668; Иванова 2018; Чекова 2017; Чекова 2019 с библиография].

Куйо Куев подчертава, че през ХІІ–ХІІІ в. произведенията на Климент Охридски в руската книжнина са вече нещо често обичайно:Всичко това показва, че през ХІІ–ХІІІ в. Климентовите поучения и слова са добре известни в руските предели и че руският проповедник често прибягва до тях. Като се има предвид, че княз Владимир е бил в тесни връзки с Охрид и че първият киевски митрополит Михаил е българин от Охрид (според Мошин), то лесно е обяснимо и ранното проникване на Климентовите произведения в Русия.“ (Куев 1979: 25). Този процес според Анатолий Турилов не предполага обаче задължителното посредничество на Охрид, тъй като поучителните, похвалните слова и химнографските съчинения на Климент Охридски, известни в староруската писменост от средата на ХІ в. и преписвани през ХІІ в., още със създаването си са влезли в общобългарския литературен корпус (Турилов 2000: 138–140). Въпросът за почитанието на св. Климент Охридски през Средновековието в Средновековна Рус е разгледан от мнозина учени (Литвина, Успенский 2008; Турилов 2009; Иванова 2014: 665–666).

Най-силно изразено е влиянието на Климентовото наследство върху староруската литература. Отбелязвано е извънредно голямото разпространение в славянския православен свят на поучителни слова и химнографски творби в състава на книги с различно жанрово предназначение – минеи, пролози, тържественици и др. (Ангелов 1968: 68–71; Фет 1977; Федоскина 2000; Йовчева 2002; Панин 2011; Иванова 2014: 668–669; Иванова 2018: 68–94). В изследванията на Мария Йовчева са изнесени са редица ценни наблюдения във връзка с проникването на химнографското творчество на Кирило-Методиевите ученици в Русия и най-вече на творби на св. Климент. Климентина Иванова посочва, че част от вторичните версии или редакции на ненадписаните слова, определяни като Климентови, са преработки на руски книжовници от различно време, а също така, че общите поучения на св. Климент са приспособявани за други празници. Редица поучения от учителната част на руската редакция на Пролога, характерен за източнославянската традиция, са емблематичен пример за подражание на Климентовата реторика.

По-рядко обект на внимание е проникването на конкретни Климентови текстове в староруската книжнина и съвсем спорадично – въздействието на Климентовото творчество върху творби на оригиналната староруска литература. Изтъквано е влиянието на Климентовите слова върху ораторското творчество на Кирил Туровски, руски книжовник от ХІІ в. (Ангелов 1977: 29–30; Николова 2000). В тази връзка се оформя заключението, че „Климентовите съчинения са се появили в руската ръкописна традиция заедно с появата на руската книжнина – не по-късно от втората половина на XI в., едновременно с други старобългарски творби от края на IX – началото на X в.“ (Николова 2000: 51). Климентово въздействие се открива в похвалата на Никита Переяславски (Ангелов 1977: 29–30), а по-късно в ораторското творчество на митрополит Киприан (1336–1406) – старобългарският книжовник исихаст, съратник на патриарх Евтимий Търновски, оглавил в края на ХІV–началото на ХV в. руската църква и канонизиран по-късно като неин светец (Кенанов 1993: 145). Забелязано е и използването на общия канон за светител в канона на св. княз Фьодор Смоленски от втората половина на ХV в. (Шаламанов 1987).

Анонимният автор на летописните похвали за първите руски владетели светци – князете Олга, Владимир, Борис и Глеб, в староруския летопис „Повест за изминалите години“ по всяка вероятност добре е познавал ораторското творчество на св. Климент Охридски. Конкретният текстуален анализ очертава езикова, образна и стилистична близост между „Похвалата за Олга“ от 969 г. и „Похвално слово за Успение Богородично“ на Климент; между „Похвалата за Владимир“ от 1015 г. и „Поучението за апостол или мъченик“; между „Похвалата на Ярослав и Владимир“ от 1037 г. и „Похвала за св. св. Кирил и Методий“; между „Похвалата за Борис и Глеб“ от 1015 г. и „Похвално слово за Димитър Солунски“, а също „Похвала за св. св. Кирил и Методий“ и др. (Чекова 2013; Чекова 2018).

В науката убедено се говори за Климентов ораторски стил и са разкрити неговите параметри (Грашева 1966; Велинова 1985: 29–34; 1995: 67–73; Станчев, Попов 1988; 78–79; Христова 2008; Марти 2000). Похвалите на св. Климент в композиционно отношение са разделени на пет дяла: увод, събитийно-повествователна част, похвала, преход и заключение (Велинова 1985: 29–34; 1995: 67–73; Станчев, Попов 1988: 78–79). Към Климентовите езикови, стилистични и композиционни особености принадлежат още риторичните пасажи с ритмична организация, изградена върху синтактичен паралелизъм, често придружен с анафора (Станчев, Попов 1988: 9; Христова 2008а: 35) и смяната на третоличното повествование с първолично в прехода към похвалата (Станчев, Попов 1988: 78; Велинова 1995: 70). Тези особености са присъщи също така на похвалните текстове за първите руски владетели светци в летописа.

Можем да говорим за преадресиране на Климентови похвални слова към похвалите за староруските князе светци и разгръщането им в съответствие с историософския контекст на Киевска Рус. В летописа „Повест за изминалите години“ се установява влияние и на други Климентови творби. Откъс от Житието на св. Методий, смятано за съчинение на св. Климент, е включен в „Сказание о начале славянской писменности“ на „Повесть временных лет“ за 898 г. Житието е добре познато в Киевска Рус, за което свидетелстват и преписите му (в това число и в Успенския сборник от ХІІ в.).

Съжителство на Климентови творби с оригинални староруски съчинения и памети на руски светци откриваме в състава на два от най-старите староруски сборника – почти съвременници на ПВЛ – в Успенския сборник и в Сodex Hankensteinianus. В Успенския сборник от ХІІ в. се четат в един и същи контекст с Пространното житие на Методий (6 април), Похвалата за Кирил и Методий, Сказанието за Борис и Глеб, Сказанието за чудесата им и Житието на Теодосий Печерски, което предполага една потенциална възможност за влияние на старобългарските текстове. Codex Hankensteinianus, староруски паметник от ХІІ–ХІІІ в., включва Климентови общи служби. В Синаксара с памети и жития са поместени две известия за пренасяне мощите на Борис и Глеб и за честването им.

Пътищата и начините на проникване на старобългарски творби могат да бъдат следните: (1) вземане на книги като трофей при военните действия на русите на територията на България и Византия (войните на княз Светослав на Балканите през 967 и 971 г.); (2) получаване на книги при преки контакти на русите с българи и гърци на територията на България (водният път от скандинавския Север към Византия „из Варяг в Греки“ преминава покрай територията на България); (3) приемане на книги при участието на български духовници в покръстването и християнизацията на Киевска Рус (презвитер Григорий, митрополит Михаил и др.).

Съществува предположение, че по един от тези пътища в Киевска Рус е проникнала и библиотеката на българските царе (на княз Борис, цар Симеон и цар Петър) – като военен трофей по време на походите на княз Светослав (Куев 1979: 14) или като зестра след покръстването по повод сватбата на византийската принцеса Анна с руския княз Владимир (Соболевский 1910: 136; Димитров 1989). В последно време популярно е мнението, че след падането на България под византийска власт царската библиотека вероятно е изнесена изцяло (Ив. Добрев, И. Данилевски, Н. Гагова), първоначално във Византия, а по-късно – в Киевска Рус, получена там като дар. Опирайки се на свидетелство в Изборника от 1076 г. („избьрано из мъногъ книгъ княжихъ“, л. 275 об.–276), редица изследователи предполагат, че под „княжески книги“, споменати в Изборника, се има предвид сбирката от книги на цар Симеон.

Съставът на библиотеката е неизвестен, но, безспорно, това са представителни кодекси, които са служили за образци. Най-ранните староруски книги представляват непосредствени копия на тях – Изборникът от 1073, Изборникът от 1076 г., Учителното евангелие на Константин Преславски, Остромировото Евангелие, Тълкуванието на Иполит Римски върху Книга на пророк Даниил и слово за антихриста, Евгениевския псалтир, Псалтир с тълкувания на Теодорит Кирски и др. (Щепкина 1979; Тот 1984; Тhоmson 1988–1989; Турилов 1995).
И. Н. Данилевски също се присъединява към мнението, че староруските книжовници са ползвали книгите на българските царе. Той смята, че библиотеката е приета в Рус изцяло: „…непосредствена основа на зараждащата се обществена мисъл в Стара Рус, несъмнено, става старобългарската (предимнно преводна от гръцки) литература. Именно тя запознава местния елит с достиженията на европейската (преди всичко византийска и производна от нея българска) обществена мисъл. При това се случва същото, което столетие по-рано се случва в България“. (Данилевский 2020: 6–10)

Предполага се, че библиотеката е загинала в пожара при нашествието на татарите през 1240 г. в Киев. Според друга теза книгите от тази библиотека не са безвъзвратно изчезнали, а са попаднали в различни центрове на Киевска Рус и са се съхранили най-вече в североизточна Рус и в Ростовския книжовен център (Гагова 2005: 170, 174). „Преславските книги не са били съхранявани като колекция, а вероятно като по-малки колекции и отделни книги, притежавани от князете, от епископските църкви и от отделни епископи“ (Гагова 2005: 170); Фактът, че в Ростовския книжовен център са се съхранили най-много преписи на старобългарски произведения, изследователката обяснява с това, че Ростов е най-старото епископско средище в Залеския край (от края на 70-те години на ХІ в.), на което се подчиняват Суздал, Владимир, Ярославъл, Москва, Переяславъл Залеский и др., както и че е единственият голям богат град, който не е бил опожарен от татарите в първата четвърт на ХІІІ в.“ (Гагова 2005: 174).
Отчитайки огромното значение на Климентовата църковна, просветна и литературна дейност в България по времето на княз Борис и цар Симеон, логично е да предположим, че творбите на старобългарския книжовник – слова, поучения, жития за славянските първоучители, са били част от царската библиотека. В Киевска Рус те се преписват многократно и се пренасят в различни местни книжовни средища.

Особено широко разпространение получават словата на св. Климент Охридски, които дават тласък за създаване на местни староруски творби по тяхно подобие. Известно е, че св. Климент съставя слова образци, ползвани от неговите ученици в България, а по-късно и другаде. Текст, създаден по модел на Климентова творба, се определя като „климентоиден текст“ (Станчев, Попов 1988: 104), т.е. повлиян от „Климентовата ораторска школа“ (Станчев, Попов 1988: 105). Плод на „Климентовата традиция“ са „произведенията (преработки и редакции на Климентови творби, слова, създавани по Климентов модел), носещи същите белези, но възникнали в значително по-късна епоха, и то предимно в Киевска Рус. С тази традиция например е свързан големият руски писател проповедник от ХІІ в. Кирил Туровски, както и редица анонимни книжовници. Традицията е продукт на усвояването и използването на моделите и образците, създадени както от Климент, така и от учениците му. А тези модели и образци проникват и се съхраняват най-добре в средновековна Русия след 988 г. – именно в периода, когато (ХІ–ХІІ в.) византийското владичество в България прекъсва творческото развитие на Климентовите традиции, а поради разпръскването и частичното унищожаване на българското книжовно наследство от ІХ–Х в. много от Климентовите творби не се запазват в нашата книжовна традиция“ (Станчев, Попов 1988: 105).

В изданието „Свети Климент Охридски. Слова и служби“ Искра Христова напомня възприетото в славистиката мнение, че „св. Климент е обучил свои ученици в ораторско майсторство и че те са писали слова по моделите, зададени от техния учител“, а също така изказва следното важно предположение: „По-късно вероятно също са писани слова по подражание на св. Климент, при това не само в България, а в целия православен славянски свят“ (Христова 2008: 32; виж също Ангелов 1968: 74). Климентина Иванова говори за „Климентова риторична школа“ и подчертава, че „несъмнено няма нито един старобългарски автор, чиито творби да имат такова влияние върху проповедническата проза на Slavia Orthodoxa“ (Иванова 2018: 69–70, 71)

Ораторските съчинения на св. Климент Охридски, следвайки византийската ораторска традиция и проникнали в Киевска Рус в резултат на Първото южнославянско влияние, играят ролята на литературен образец и парадигма за староруските книжовници. Те се вписват в определението на Рикардо Пикио за старобългарската литература като „литература-парадигма“ по отношение на староруската (Пикио 1993). От своя страна старобългарската литература възприема и препредава сред славянството византийски образци. Староруската литература ги усвоява както чрез посредничеството на старобългарската литература, така и непосредствено от Византия. Източните славяни имат свой принос в литературата на православното славянство. Благодарение на книжовната дейност на източните славян се съхраняват произведения св. Климент Охридски, които не оцеляват в самата България, а също така неговият ораторски стил получава нов живот в оригиналните староруски текстове от Киевска и Московска Рус.

Литература:

  • Ангелов 1968: Ангелов Б. Съчиненията на Климент Охридски и тяхната съдба. – В: Климент Охридски: Материали за неговото чествуване по случай 1050 г. от смъртта му. С., 1968, 67–77.
  • Ангелов 1972: Ангелов Б. Из историята на руско-българските литературни връзки. Кн. І. С., 1972.
  • Ангелов 1977: Ангелов Б. Проникване на старобългарски съчинения в старата руска литература. – Старобългарска литература, кн. 2. Българо-руски литературни връзки през Средновековието. С., 1977, 20–45.
  • Велинова 1985: Велинова [Иванова] В. Проблеми на индивидуалния стил в похвалните слова на Климент Охридски. – Език и литература, № 4, 27–36.
  • Велинова 1995: Велинова В. Климент Охридски. Учителят и творецът. С., 1995.
  • Гагова 2005: Гагова Н. Царската библиотека в Преслав и нейната съдба. – В: Нѣсть ученикъ надъ учителемь своимъ. Сб. в чест на проф. дфн Иван Добрев. Съст. А.-М. Тотоманова, Т. Славова. С., 2005, 145–185.
  • Горина, Даскалова 2011: Горина Л., Б. Даскалова. Шедевры болгарской книжности на русской земле. С., 2011.
  • Грашева 1966: Грашева Л. Някои изобразителни принципи в похвалните слова на Климент Охридски. – В: Климент Охридски. Сборник статии по случай 1050-годишнината от смъртта му. С., 1966, 267–278.
  • Данилевский 2020: Данилевский И. Н. Становление общественной мысли Допетровской Руси. T. 1. Отв. ред. И. Н. Данилевский. (Истоки общественной мысли древней Руси и источники ее изучения, гл. I) (Серия, Общественная мысль России: с древнейших времен до середины ХХ в.). M., 2020.
  • Димитров 1989: Димитров П. Владимир Покръстител и княгиня Ана. – Годишник на Софийския университет, Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 83 (3), 1989, 49–83.
  • Иванова 2014: Иванова К. Климент Охридский. – Православная энциклопедия. М., 2014, т. 35, 663–671.
  • Иванова 2018: Иванова К. Св. Риторичните творби на св. Климент Охридски и на книжовници от неговата школа св. Климент Охридски в южнославянските календарни сборници. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. Сборник с докладите на Международната научна конференция, 24–27 ноември 2016. С., 2018, 68–94.
  • Йовчева 2002: Йовчева, М. Гимнографическое наследие Кирилло-Мефодиевских учеников в русской книжности. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2002, № 2(8), 100–112.
  • Йовчева, Славова, Милтенова 2008: Йовчева М., Т. Славова, А. Милтенова. Старобългарската литература и източнославянската книжовна традиция. – В: История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. С., 2008, 306–312.
    Кенанов 1993: Кенанов Д. Киприан и творческото дело на патриарх Евтимий и Климент Охридски. – ТОДРЛ, 48, СПб., 1993, 143–146.
  • Kлимент Охридски 2018: Климент Охридски в културата на Европа. Сборник с докладите от Международна научна конференция (София, 24–27 ноември 2016 г.). С., 2018.
  • Куев 1979: Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.
  • Литвина, Успенский 2008: Литвина А.Ф, Ф. Б. Успенский, Кирилло-мефодиевский след в поставлении на митрополию Климента Смолятича (1147 г.). – В: Miscellanea Slavica. Сборник статей к 70-летию Бориса Андреевича Успенского. М., 2008, 130–149.
  • Марти 2000: Марти Р. Климент Охридски – проблеми при изследването на неговото литературно творчество. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 13, С., 2000, 10–20.
  • Николова 2000: Николова Св. Св. Климент Охридски и писмената култура на православните славяни през Средновековието. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 13, С., 2000, 50–57.
  • Панин 2011: Панин Л.Г. Некоторые результаты лингвотекстологического исследования похвального слова на собор арахангелов Михаила и Гавриила Климента Охридского в составе минейного торжественника. – Вестник НГУ: Серия История, филология, 2011, т. 10, вып. 8: Филология, 53–58.
  • Пикио 1993: Пикио Р. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993, 385–435.
  • Соболевский 1910: Соболевский А.И. Материалы и исследования в области славянской филологии и археологии. СПб., 1910.
  • Станчев, Попов 1988: Станчев К., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988.
  • Тот 1984: Toт И. Исторические предпосылки возникновения и распространения древнеболгарской письменности на Руси. – Acta Universitatis Szegediensis Attila Joszef nominatae. Dissertationes slavicae, T. 16. Szeged, 1984, 149–199.
  • Турилов 1995: Турилов А. А. Болгарские литературные памятники эпохи Первого царства в книжности Московской Руси XV–ХVI вв. (заметки к оценке явления). – Славяноведение, 1995, № 3, 31–45.
  • Турилов 2000: Турилов А.А. После Климента и Наума (славянская письменность на территории Охридской архиепископии в Х – первой половине ХІІІ в. – Във: Флоря, Б. Н., А. А.Турилов. С. А. Иванов. Судьбы Кирилло-Мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб., 2000, 76–162.
  • Турилов 2009: Турилов А. А. К истолкованию надписи на краснофонной иконе св. Климента из зарубежного частного собрания. „Великий епископ” или „епископ Великии”?. – В: Древнерусское искусство. Идея и образ. Опытъ изучения византийского и древнерусского искусства. М., 2009, 415–420.
  • Федоскина 2000: Федоскина Е. Покаянный канон Климента Охридского в составе древнеславянского Октоиха. – Вестник Московского университета, сер. 9. Филология. 2000. № 3, 75–83.
  • Фет 1977: Фет Е.А. О Софийском Прологе конца XII–начала XIII в. – В: Источниковедение и археография Сибири. Новосибирск, 1977, 78–92.
  • Христова 2008: Христова-Шомова И. Литературните творби на св. Климент Охридски; Езикова характеристика на творбите на св. Климент Охридски. – В: Свети Климент Охридски. Слова и служби. Съставители П. Петков, И. Христова-Шомова и Анна-Мария Тотоманова. С., 2008, 31–48.
  • Чекова 2013: Чекова И. Първите староруски князе светци (Образи, символика, типология). С., 2013.
  • Чекова 2017: Чекова И. Письменное наследие древнеболгарского книжника св. Климента Охридского и восточные славяне. – В: Русистика сегодня: традиции и перспективы. Юбилейная международная научная конференция, София, 23–25 ноября 2016. Съст. и ред. А. Вачева, Т. Алексиева, Ц. Ралева, А. Радкова, К. Петрова, Н. Нечаева, И. Чекова. София, 2017, 659–667.
  • Чекова 2018: Чекова И. Похвалите на св. Климент Охридски и похвалите на първите староруски князе светци в летописа „Повест за изминалите години“. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. Сборник с докладите на Международната научна конференция, 24 – 27 ноември 2016. С., 2018, 7–24.
  • Чекова 2019: Чекова И. Kирилло-Мефодиевское письменное наследие и путь славянских книг. – В: Мир славянской письменности и культуры в православии, социогуманитарном познании. Семнадцатый Славянский научный собор „Урал. Православие. Культура”. Сост. О. В. Терехова. Челябинск, 2019, 169–184.
  • Шаламанов 1987: Шаламанов Б. Неизвестни химнографски произведения на Климент Охридски. – Списание на Българската Академия на науките, 1987, № 1, 51–56; № 2, 47–54; № 3, 63–68; № 4, 52–60; 5, 61–67.
  • Щепкина 1979: Щепкина М.В. К вопросу о просвещении Руси. – В: Плиска-Преслав: Проучвания и материали. Т. 1. София, 1979, 200–205.
  • Džurova, Velinova 2011: Džurova A., V. Velinova. Byzantine Literature and Codex in the Reflection of the Slavic Tradition. (Once More on the Relation Model-Recipient). – In: Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies. Vol. I, Plenary Papers, Sofia, 2011, 83–105.
  • Kliment Ochridský 2017: Kliment Ochridský a jeho prínos pre slovanskú a európsku kultúru. Еds. Peter Žeňuch, Светлина Николова. Bratislava. Sofia 2017.
  • Thomson 1988–1989: Тhоmson F. The Bulgarian Contribition to the Reception of Byzantine Culture in Kievan Rus’: The Myths and the Enigma. – Harvard Ukrainian studies, 12–13, 1988–1989, 214–261.

Източник: https://sesdiva.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *