Кратко описание на празника
Дванадесетте празника отбелязват събития, които не излизат от пределите на евангелския кръг. За разлика от тях на празника Въздвижение се възпоменават събития от значително по-късно време.
На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.
Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.
На Кръстовден се спазва строг пост
Сказание за празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен
Когато в Рим царуваше злочестивият мъчител Максентий (Максентий управлявал западната част на Римската империя от 306 до 312 г.), той причиняваше на народа много злини, като не само преследваше и мъчеше християните, но убиваше и езичниците, заграбваше имуществата им и живееше порочно, безчестейки много благородни семейства. Заради своята жестокост и нечистия си живот той стана тягостен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпратиха до цар Константин, живеещ тогава заедно с майка си Елена в Британия, молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написа писмо до Максентий, като дружески го увещаваше да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послуша, но още повече се озлоби. Скоро вдигна оръжие и срещу самия цар Константин, не желаейки той да царува наравно с него, въпреки че Константин беше избран за цар от цялото римско войнство, а Максентий се възкачи на престола самовластно. Народът не го искаше, а само няколко боляри, на които той обеща много дарове и почести, бяха съгласни той да стане цар, докато Константин беше избран единодушно от всички.
Когато Константин чу, че Максентий не се е вразумил, но е станал още по-зъл, вдигна се срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска и като си помисли за злите магии, които прави Максентий, той започна да се смущава. Защото знаеше, че Максентий беше пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени закла в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надяваше. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започна да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитат християните, да му дарува победа над мъчителя. Един ден като се молеше усърдно, яви му се на пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него бяха написани думите: „С него побеждавай!“ Това небесно знамение видяха всички войници, между които беше и Артемий дукс (Св. Артемий дукс пострадал мъченически за Христа през ЗбЗ година. Паметта му се празнува на 20 октомври (църк.кал.) (по-късно той прие мъченическа смърт за Христа при Юлиан Отстъпник) и всички се удивляваха. Повечето от тях се изплашиха, защото за езичниците изображението на кръста беше знак за нещастие и смърт: често осъдените разбойници и злодеи бяха наказвани с кръстна смърт. И тъй, войниците се бояха да не бъде войната злополучна за тях, а и самият цар Константин беше в голямо недоумение. Но през нощта, както спеше, му се яви Сам Господ Иисус Христос и пак му показа изображението на Честния Кръст с думите: „Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове“. Когато стана, царят разказа на своите велможи за видението си и като повика изкусни златари, заповяда им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповяда също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.
Злочестивият Максентий, като разбра, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост изведе римските войски и се опълчи срещу него. Константин пък заповяда да носят пред неговата войска Честния Кръст. Когато влязоха в бой, Максентий със силата на Кръста беше победен и много от неговите войници бяха избити, а самият той побягна. Когато го гонеше цар Константин, а той бягаше по моста на р.Тибър, който сам беше заповядал да построят, с Божията сила мостът се срути и окаяният мъчител потъна в реката заедно със своите войници подобно на древния фараон, и цялата река се изпълни с конници, коне и оръжия. Великият Константин победоносно влезе в Рим и всички хора го посрещнаха с почит и преголяма радост. А той въздаваше гореща благодарност на Бога, Който му дарува победа над мъчителя със силата на Честния и Животворящ Кръст. В памет на тази преславна победа той постави сред град Рим кръст на висока каменна колона, като написа: С това спасително изображение градът беше освободен от мъчителското иго“.
Друг път цар Константин тръгна на война срещу византийците, чийто малък град Византион* беше основан по времето на юдейския цар Манасия от някой си грък Визас и наречен на неговото име. След като беше на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намираше в голяма печал. Когато дойде вечерта, той вдигна очи към небето и видя написани от звезди следните думи: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш“ (срв. Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигна очи към небето и видя както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: „С него ще победиш“. И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победи враговете си и завзе техния град Византион.
* Византион, впоследствие Контантинопол или Цариград, бил издигнат като столица от император Константин Велики. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.
И трети път, когато цар Константин трябваше да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появи като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарува победа.
Като се увери от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос и повярва, че Той е Единственият истински Бог, императорът се покръсти в Неговото име заедно с достохвалната си майка, царица Елена. И тъй като тя беше много боголюбива, той я изпрати с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигна в Йерусалим, обиколи Светите места, очисти ги от скверните идоли и откри за поклонение честните мощи на много различни светци.
Тогава патриарх на Йерусалим беше Макарий, който посрещна царицата с подобаваща чест. А блажената царица Елена, търсейки скрития някога от юдеите Животворящ Кръст Господен, повика всички юдеи от светия град и започна да ги разпитва, като искаше да й покажат мястото където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказваха да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплаши с мъчения и смърт.
Тогава те доведоха при нея един стар мъж на име Иуда и й казаха: „Той може да ти покаже мястото, което търсиш“. След като Иуда беше дълго разпитван и отказваше да открие тайната, царицата заповяда да го хвърлят в дълбок ров. Като прекара там известно време, той обеща да каже къде е скрит Христовият Кръст. Изведоха го от рова и отидоха с него на едно място, където се издигаше висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан беше заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочи, че е скрит Господният Кръст.
Царица Елена заповяда веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помоли на посоченото място, неочаквано се разнесе силно благоухание и веднага след това на изток се откриха Гроба Господен и Голгота. Близо до тях бяха намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите.
Когато всички недоумяваха кой е Христовият Кръст, случи се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнаха да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложиха върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръсна и се изправи жив. Царицата с радост пое Честния Кръст, поклони му се и го целуна, а с нея и целият царски синклит, който я придружаваше. Мнозина не можеха да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнаха да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачи на едно високо място, издигна нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викаше „Господи помилуй“.
Така започна да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен. Царица Елена взе със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповяда да поставят в сребърен ковчег и го предаде на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения.
Тогава старият Иуда (за когото се каза по-горе) заедно с множество евреи повярва в Христа и се кръсти, като беше наречен в св. Кръщение Кириак. По-късно той стана Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострада мъченически за Христа. (Виж Св. Кириак Иерусалимски, pravoslavieto.com).
Св. царица Елена заповяда на всички святи места в Йерусалим да бъдат съградени църкви. Най-напред нареди да се построи църква в чест на славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, там където се намира Гроба Господен и дето беше намерен Честният Кръст. Тя заповяда също да построят в Гетсимания, където е погребана Пресвета Богородица, храм посветен на честното Й Успение. Съгради и други 18 църкви и като ги украси и надари богато, се завърна във Византия, носейки със себе си част от Животворящия Кръст и гвоздеите, с които бе прободено тялото Христово.
Блаженият цар Константин заповяда донесената част от Животворящото кръстно дърво да бъде поставена в златен ковчег. А от гвоздеите, единият бе хвърлен от царица Елена в Адриатическо море, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигна силна буря, за да утихне морското вълнение. Вторият гвоздей цар Константин заповяда да вковат в шлема му, третият – да приковат към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: „В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя“ (Зах.14:20, по слав.превод). Четвъртият гвоздей св.царица Елена предаде за съхранение на най-близките царски съветници.
След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповяда да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните – първо в Рим, когато потопи Максентий, второ във Византия, когато завзе града и трето, когато победи скитите на р. Дунав. За възпоменание на тези три събития царят заповяда да направят три кръста от скъпоценни материали и да напишат на тях със златни букви: „IС ХС NIКА“, т.е. „Иисус Христос побеждава“ .
Свидетелстувайки пред всички за своята ревност по благочестието и показвайки, че е победил враговете си със силата на Кръста, той постави единия от тях високо на изток при пазара, втория – върху пурпурната римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигна върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар, където се извършваха много знамения и чудеса заради Христа.
Разказваше се от мнозина, че Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизаше нощем на това място и го обикаляше, като кадеше Честния Кръст и пееше сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигаше на небето. Това се случваше три пъти в годината: веднъж през месец септември на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път – по време на св. Четиридесетница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните люде, живеещи праведно и свято, виждаха слизането на Ангела, чуваха неговата песен и разказваха за това чудо на другите.
Тук подобава да припомним и това, как Честният и Животворящ Кръст Господен, пленен някога от персите, бе отново върнат в Йерусалим за голяма радост на верните.
При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладя цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзе Йерусалим, като изби много християни. Хозрой заграби много църковни утвари и скъпоценности, като дръзна да вземе и това многоценно съкровище – Животворящия Кръст Господен, и го отнесе в Персия.
След като умря император Фока, на престола се възкачи Ираклий. Той се опитваше да победи Хозрой, но сам беше побеждаван много пъти от него и молеше за мир, ала не го получаваше от гордия си враг. Тогава, бидейки в голяма скръб, започна да търси помощ от Бога, като заповяда на всички верни да бодърствуват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от оногова, който в своята гордост се хвалеше, че ще погуби всички християни и хулеше Христовото име, та да не рекат враговете: „Нашата ръка е могъща и боговете ни са силни“, но да разберат, че Един е истинският Бог, на крепката сила на Когото никой не може да се противи. Сам царят също постеше и се молеше със сълзи.
След това той събра цялата си войска и въоръжен със силата на св. Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгна на война срещу персите и като се срази с Хозрой, победи го и го прогони. Той воюва на персийска земя седем години, завземаше градове и села и побеждаваше войските на Хозрой.
Най-сетне персийският цар, който не можеше да се противи повече на силата на гръцката войска, избяга от страната си и като премина отвъд р.Тигър, направи своя по-малък син Медарс владетел на царството заедно с него. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, намисли да убие едновременно баща си и брат си, което и направи скоро. След като ги уби и стана владетел на персийското царство, Сироес изпрати с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да пленява земята му. Тогава Ираклий сключи с персийския цар мир и върна от Персия Животворящия Кръст Господен, заграбен от Хозрой в Йерусалим, и който вече 14 години беше в плен у персийците. Така гръцкият цар се завръщаше в страната си с голяма победа, като се радваше и славеше Бога за Неговата чудна помощ.
Когато стигна до Йерусалим, царят възложи Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място (той бе облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни и носеше на главата си царска корона). Тогава се случи дивно чудо: пред вратите, които водеха към Голгота царят неочаквано спря и не можеше да пристъпи напред, възспиран от Божията сила. Всички бяха поразени от станалото.
Иерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ беше излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървеше редом с него. И като вдигна очи, изведнъж той видя пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречваше пътя и казваше: „Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!“ Като видя и чу това патриархът, изпълнен с трепет, се обърна към императора и му каза: „Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, обеднял заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му.“ Тогава царят сне от себе си багреницата и короната, облече се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесе Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го постави в св. храм, на мястото, отдето беше взет от персийския цар Хозрой. На това място благочестивият цар Ираклий отново постави Честния Кръст. Тогава верните се зарадваха с голяма радост и веселие за възвръщането на Господния Кръст и ликуваха, хвалейки разпнатия на него Цар на славата Христос, като се покланяха на подножието на Неговия свят Кръст. На Него и ние да въздаваме слава, чест и поклонение, сега и винаги във вечни векове. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Молитвена възхвала на празника:
АКАТИСТ НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН
Кондак 1
Дойдете, христоименни люде, да съставим похвала на честния Кръст, на който Христос, Царят на славата, като простря ръце, ни възведе в първото блаженство, от което отпаднахме, прелъстени от змията. А ти, о, пресвети Кръсте, като имаш присъщата на тебе сила на Разпнатия Христос, спасявай ни и запазвай от всякакви беди, нас, които с любов ти зовем: Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Икос 1
Ангелските ликове като Божии служители, стоящи около Кръста, прославят доброволното страдание на Жизнодателя Христос. А ние, избавени от вечна смърт чрез Неговите страдания, като подражаваме на горните сили, радостно зовем:
Радвай се, Кръсте, защото на тебе Христос, нашият Бог, доброволно прострял ръце, извърши нашето спасение; радвай се, защото чрез разпнатия на тебе Христос престъплението на Адам и Ева, прострели ръце към забраненото дърво, се изглади.
Радвай се, защото чрез издигнатия на тебе като престъпник Законодател древната клетва бе потъпкана; радвай се, защото чрез извършеното на тебе странно тайнство човешкият род се избави от смърт и тление.
Радвай се, защото чрез Пострадалия и Умрял на тебе жилото на смъртта се съкруши; радвай се, защото чрез Неговите страдания Бог се примири с човеците.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 2
Като видя падналите човеци, Господи, Ти се въплъти и доброволно претърпя кръст и смърт за нашия род, за да избавиш от вечна смърт изповядващите Те като Син Божий и пеещи Ти: Алилуия.
Икос 2
Човешкият разум не може да постигне великата тайна на Твоето въплъщение, Христе, и на Твоето доброволно страдание за нас: как Ти, безстрастният Бог, си претърпял кръстна смърт като човек, и това оръдие на Твоята смърт си направил извор на живот и спасение за всички, благочестиво вярващи в Тебе и хвалебно възпяващи:
Радвай се, Кръсте, на който се извърши тайнството, предопределено от векове; радвай се, защото на тебе стана нашето изкупление, многоразлично описано в образи и сенки.
Радвай се, защото умрелият на тебе Жизнодател източи кръв и вода, с които се умиват нашите грехове; радвай се, защото с капките от Неговата пресвета кръв се очистват греховните струпеи от душите ни.
Радвай се, Кръсте, възжелан от християните като дърво на живота сред Божия рай; радвай се ти, който умно ни храниш с плодовете на безсмъртието и ободряваш с надежда за вечен живот нашето малодушие.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 3
Твоят Кръст, макар и видимо дърво, е облечен с Божествена сила и вещественото на този свят умно извършва чудото на нашето спасение, като ни подбужда да Ти пеем: Алилуия.
Икос 3
Като имаме пред очите си пресветия Кръст, със светолепно поклонение го почитаме заради разпнатия на него Спасител Христос, целуваме го и зовем:
Радвай се, Кръсте, прославен от Христовото послушание и страдание; радвай се, възвеличен от издигането на тебе на Сина Божий, Който издигна целия род от Адамовото падение.
Радвай се, защото чрез сбъдналото се на тебе страшно тайнство земята се ужаси и затрепери сякаш искаше да погълне законопрестъпните; радвай се, защото от заклания на тебе Агнец Божий храмовата завеса се раздра и ветхозаветната жертва престана.
Радвай се, Кръсте, защото чрез разпадналия се под тебе камък коравосърдечният еврейски род поради неверие отпадна от Бога и се лиши от благодатта на свещенството и царството; радвай се, защото чрез помрачилото се слънце в Христовото страдание нощта на многобожието премина и възсия светлината на вярата.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 4
Дишащи буря от злоба и движени от завист, иудейските първосвещеници скриха в земята Твоя Кръст, Христе Боже, за да не бъде изобличение на тяхното безумие. Но той като скъпо съкровище възсия от недрата на земята, намерен по усърдието на благочестивата царица Елена и явен за радост на целия свят, с богоприятна песен: Алилуия.
Икос 4
Като видяха тогава християните намирането на честния Кръст, прославяха разпнатия на него Христос Бог и зовяха: “Господи, помилуй.” А ние, като им подражаваме, прославяме и възхваляваме Неговия Кръст така:
Радвай се, Кръсте, скрит в земята и осветил земното естество, осквернено от нашите грехове; радвай се, защото чрез своето явяване от земните недра си посрамил хулителите на Христовото Божество и въплъщение.
Радвай се, защото Пострадалият на тебе по плът прие всяка власт на Небето и на земята, та всички да приведе към Бога Отца; радвай се, защото Умрелият на тебе като човек със силата на Своето Божество съкруши портите на ада и изведе оттам душите на праведните.
Радвай се, Кръсте, защото благоразумният разбойник, разпънат с Христа и изповядал Го чрез тебе като по стълба възлезе на Небето; радвай се, защото всички, разпъващи се с Христа с отсичане на страстите, възвеждаш в Царството Небесно.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 5
Господи, някога при пророк Моисей само образът на Твоя Кръст побеждаваше враговете Ти, а сега, като имаме самия Твой Кръст, Те молим за помощ: укрепи Твоята Църква и ѝ дарувай победи над враговете, за да се разпръснат всички Твои врагове, които не Ти пеят: Алилуия.
Икос 5
Моисей, предизобразил действието на честния Кръст, Христе, победи противния Амалик в Синайската пустиня: когато простираше кръстообразно ръце, хората се укрепяваха. Сега всичко това се изпълни над нас: днес Кръстът се издига и демоните бягат, днес целият свят се избави от тление, защото заради Кръста получихме всички дарования. Затова се радваме и зовем:
Радвай се, Кръсте, страшно Христово оръжие, от което демоните треперят; радвай се, защото със силата на Разпнатия на тебе Христос се прогонват бесовските пълчища.
Радвай се, защото със силата на действащата в тебе Божествена благодат на христолюбивите народи се дават победи над враговете; радвай се, защото от тебе като от високо и многоплодно дърво на Христовото страдание за нас израстват плодове на живота и спасението.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 6
Проповедник на Христовата сила и Божество се яви някога животворящото Кръстно дърво, когато със своето допиране възкреси мъртвия и го изведе към живот. Като видяха това, много от иудеите и езичниците познаха великата тайна на благочестието: защото заради спасението на човеците Бог се яви в плът и претърпя кръстни страдания, за да спаси зовящите Му: Алилуия.
Икос 6
Като превисоко райско дърво на Голгота се издигна честният Кръст Христов, откъдето по цялата вселена разпростря мислените клони на благодатта на Разпнатия на него; и под неговата сянка намират прохлада опалваните от зноя на страстите и желаещи да живеят благочестиво в Христа Иисуса. Затова и ние, като причастници на Неговата благодат, весело зовем:
Радвай се, свети Кръсте, предизобразен от дървото на живота, насадено заради Адам в Едем; радвай се, защото чрез новия Адам, разпрострял ръце на тебе, си бил явен на света.
Радвай се, защото под сянката на твоята благодат прибягват всички верни; радвай се, защото по милосърдието на Дарилия те на нас, каещите се грешници, избягват геенския огън.
Радвай се, Кръсте, наше утешение в скърби и беди; радвай се, живителна отрада и помощ на изнемогващите в борбата с прилозите на страстите, света и дявола.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 7
Като пожела да явиш на човешкия род непостижимата бездна на Своята благост и милосърдие, си ни дал Твоя Кръст, Господи, като крепък пазител и прогонител на демоните. Затова всички ние, които вярваме в Тебе, прославяме величието на Твоите страдания и благодарно Ти пеем: Алилуия.
Икос 7
Дивни дела си показал, Господи, чрез Твоя честен Кръст: защото, когато се разпъна на него с плът, цялото творение се измени, слънцето скри лъчите си, основите на земята се потресоха, адът се съкруши от силата на Твоята власт и изведе затворниците, отвека свързани там. Затова го увенчаваме с тези песенни цветове:
Радвай се, Кръсте, защото цялото творение страдаше с Пострадалия на тебе като със свой Творец и Владика; радвай се, защото за Неговата сила и Божество свидетелстваха помрачаването на слънцето и разтърсването на земята.
Радвай се, защото Умрелият на тебе не бе удържан между мъртвите, но, разрушил силата на смъртта, в третия ден възкръсна; радвай се, защото чрез Неговото възкресение евангелската проповед, започнала от лика на апостолите, по всички земни краища се разнесе.
Радвай се, Кръсте, защото чрез тебе езическото идолослужение и многобожие престанаха; радвай се, защото заради тебе правата вяра в Единия Бог, прославян в Троица, по цялата земя се утвърди.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 8
Като видяхме мислено странно въплътилия се и разпнат на Кръста Бог, да се отдалечим от суетния свят и да се пренесем духом на Небесата. Защото Бог слезе на земята и се издигна на Кръста, та чрез него като по стълба да възведе на Небесата пеещите Му: Алилуия.
Икос 8
Днес Адам и Ева се веселят, като виждат стоящия пред тях Кръст, поразил врага, който някога в рая чрез вкусването от забранения плод ги бе прелъстил и направил свои пленници. Затова и ние, като се радваме с нашите праотци за избавлението от душевния плен, благоговейно възпяваме:
Радвай се, Кръсте, защото на тебе добрият Пастир положи душата Си за овците и слезе даже до ада, като търсеше заблудените; радвай се, защото Той не презря делото на Своите ръце, Адам и Ева, но заедно с другите праведници ги избави от ада като от устата на силен звяр и ги всели в рая.
Радвай се, защото чрез прикования на тебе Христос пламенното оръжие се оттегли и Херувимът, който пазеше Едем, отстъпи от дървото на живота; радвай се, защото ние, възродени чрез Кръщението, като нови хора в Христа, безпрепятствено се причастяваме с райска храна.
Радвай се, Кръсте, жезъл на Христовата сила, изпратен от Сион, с който пасем на пасището на евангелското учение; радвай се, защото чрез тебе се запазваме невредими от душегубните вълци, рикащи като лъвове и търсещи кого да погълнат.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 9
От всякакви беди и вражески козни ни избави, Кръсте триблажени, като приел благодат и сила от прикования на тебе Христос, на Когото като наш Бог и Избавител благодарствено и хвалебно пеем: Алилуия.
Икос 9
Всяка мъдрост на земнородните не достига за прослава на Твоя Кръст, Господи, на който си извършил нашето спасение. Затова, като недоумяваме да го възхвалим достойно, зовем така:
Радвай се, Кръсте, защото издигнатият на тебе Спасител на света мнозина призова и до днес призовава към познание на Себе Си; радвай се, защото възсиялата на тебе като на свещник Светлина на истината озарява всички земни краища със светлината на богопознанието.
Радвай се, защото днес Изток и Запад Пострадалия на тебе прославят; радвай се, защото и тебе като подножие Христово всички верни превъзнасят и възхваляват.
Радвай се, защото от тебе като от непресъхващ извор христоименитите люде черпят вечни блага.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 10
На нас, желаещите да се спасят и прибягващи под твоята защита, бъди помощник, пресвети Кръсте, като ни запазваш от всяко зло със силата на Разпнатия на тебе Христос, на Когото като на наш Бог и Избавител благодарствено и хвалебно пеем: Алилуия.
Икос 10
Стена, ограждаща ни от беди и напасти, си ти, Кръсте всечестни, и крепък стълб против лицето на врага, към който невидимите борители не смеят да пристъпят, защото се боят да гледат Твоята сила. Затова с вяра се ограждаме с Твоето свято знамение и весело възпяваме:
Радвай се, пречестни Кръсте Христов, защитаващ ни от нападенията на злобните духове; радвай се, защото ни запазваш невредими от различните им стрели.
Радвай се, защото от твоето знамение, благочестиво и с вяра изобразявано, всички сили на ада като дим от вятър се разпръсват; радвай се, защото чрез тебе цялата им сила като восък от огън се стопява.
Радвай се, защото светите мъченици, като се ограждаха с твоето знамение и призоваваха името Христово, мъжествено претърпяха всякакви мъчения; радвай се, защото преподобните отци с помощта на Божествената сила, присъща на твоето знамение, победиха бесовските страхове и надигането на страстите.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 11
Пение всеумилно ти принасяме, всечестни Кръсте, и смирено се молим на разпнатия на тебе Христос, нашия Бог, Който ни дари тебе за отрада и утешение в скърбите, да ни избави чрез Своето страдание от душе-тленните страсти и ни научи благоверно да Му пеем: Алилуия.
Икос 11
Със светлината на Божията благодат, тайнствено присъща на тебе, просвети нашите душевни чувства, Кръсте пресвети, та, озарявани и наставлявани от нея, да не се препънем в камъка на съблазните, но да можем през целия си живот право да ходим по пътя на Божиите заповеди, като ти пеем така:
Радвай се, вестителю на безкрайните Христови чудеса и проповедниче на Неговото милосърдие към човешкия род; радвай се, Кръсте, обновление на човешкия род, печат и утвърждение на Новия Христов Завет.
Радвай се, тържество на християнската вяра и благонадежден стълб на нашето упование; радвай се, украшение на светите Божии храмове и ограда на благочестивите домове.
Радвай се, благословение на нивите и градините; радвай се, освещение на всички стихии.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 12
Твоята всесилна благодат ни подай, Господи, за да последваме Тебе, нашия Владика, взели своя кръст, като се приковаваме към него не с гвоздеи, но с трудове, въздържание и смирение, и така да станем причастници на Твоите страдания, от които извират потоци на вечен живот, напояващи всички правоверни, благочестиво пеещи Ти: Алилуия.
Икос 12
Като възпяваме твоето величие, всечестни Кръсте, всички те възхваляваме като победоносен скиптър на Небесния Цар и всерадостно знамение на нашето спасение и зовем:
Радвай се, Кръсте, царство и несъкрушима ограда на православните християни; радвай се, украшение на светителите и сила и подкрепа на всички подвижници на вярата и благочестието.
Радвай се, Кръсте, защото от люлката до гроба ни ограждаш на всички пътища на живота, и след смъртта ни запазваш от злобните духове на въздушните митарства; радвай се, защото почиващите под твоето знамение във вяра и благочестие ще възкръснат за вечен живот в последния ден.
Радвай се, Кръсте, защото със своето явяване на Небето ще предшестваш славното Второ пришествие на Христа; радвай се, защото тогава разпъналите Христа и всички неверни ще те видят и горчиво ще заридаят, а обичащите Господа, като те видят, силно ще се зарадват.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
Кондак 13
О, пречестни и животворящи Кръсте Господен, утешение на всички християни! Като те виждаме пред нас, мислено се издигаме към разпнатия на тебе Христос, на Когото се молим смирено, заради тебе да помилва нас, грешните, и да ни сподоби в райските селения вечно да Му пеем: Алилуия.
Този кондак се чете три пъти, след това 1-ви икос “Ангелските ликове…” и 1-ви кондак “Дойдете, христоименити люде…”.
Молитва към Честния и Животворящ кръст
Кръсте честни, бъди ми пазител на душата и тялото, като със своя образ побеждаваш бесовете, прогонваш враговете, премахваш страстите и ми даряваш благоговение и живот, и сила, със съдействието на Светия Дух и честните молитви на Пречистата Богородица. Амин.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/ ; източник на акастита: Отец Владимир Дойчев