Православното Св. Предание за Пресвета Богородица

Служба на 25 декември, канон, песен 9.

Учението, проповядвано от Православната Църква за личността на Пресвета Дева Мария, е основано на Свещеното Писание, разкрито е и е обяснено от бележити пастири и завинаги е определено и утвърдено от светите Вселенски Събори. Боговдъхновените книги на Стария и Новия Завет ни учат, че за да извърши нашето спасение, Единородният Син Божий възприел човешко естество, като се родил от Пресвета Дева Мария. Така, свети пророк Исаия дълго време преди Рождество Христово предсказал: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил; а това име, в превод от староеврейски, означава: с нас е Бог, както е и обяснено от евангелист Матей. При свети апостол Павел четем: Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена (Гал. 4:4). Сродницата Й Елисавета, по внушение на Светия Дух, Я изповядала за Божия Майка: Откъде ми е това – да дойде при мене Майка на моя Господ? Но като станала Майка на Господ Иисус Христос, Тя запазила девството Си непокътнато, както отбелязва и евангелист Матей: И не познаваше Я (Иосиф), докле Тя роди Своя първороден Син. Като вечнодевствена Божия Майка, на Нея Й принадлежи прослава на всички векове и всички народи, истински вярващи в Господ Иисус Христос, както Тя Сама е изрекла: Ето, отсега ще Ме облажават всички родове.

Учението на Православната Църква за Пресвета Дева Мария съдържа следните основни положения: Пресвета Дева Мария е: 1) в собствения смисъл на думата – Майка на Господ Иисус Христос, и поради това е Богородица; 2) Приснодева, тоест до раждането, по време на раждането и след раждането на Господ е Девица; 3) по-висша от всички небесни сили и светии, по-почитана от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, и 4) Тя е първата след Бога и е наша Помощница и Застъпница пред Бога.

Първата истина е била изповядвана от всички православни християни от всички векове и народи от апостолскоте време насам, както може да се види от свидетелства на светите Отци и учители на Църквата, от песнопения и молитви, запазили се досега в църковна употреба, и от актовете на Вселенските Събори. Блажени Теодорит справедливо отбелязва, че “древните и най-древните проповедници на православната вяра, съгласно апостолското предание, са учели християните да наричат Майката на Господ Богородица и да Я считат за такава”. Това название – пише Иоан, патриарх Антиохийски – е и съставено от мнозина Отци, и е било употребявано от тях писмено и устно. Никой от църковните учители не е отхвърлял това название, напротив, мнозина, и при това – бележити, са го използвали. Свети Игнатий Богоносец – апостолски мъж, свети мъченик Иустин философ, свети Ириней, епископ Лионски, свети Дионисий Александрийски – отци от II и III век; свети Атанасий Велики, свети Григорий Богослов, свети Иоан Златоуст, свети Василий Велики, свети Ефрем Сирин – отци на Църквата от IV век: ето Богопросветените проповедници на превисокото достойнство на Богородица! “Който отрича, че Мария е родила Бога, той не ще види славата на Божеството Му” – възкликва свети Ефрем Сирин. Светите Василий Велики, Григорий Богослов, Иоан Златоуст, Атанасий Велики, а след тях – и мнозина други, употребяват самата дума “Богородица”. Светият Отец от V век Прокъл, архиепископ Константинополски, в словото си на Рождество, привежда въпрос, който са му задали: “Ти мечтаеш да видиш каквото не си видял. Какви ги приказваш, че жена уж може да роди Бога?”, и прекрасно отговаря: “Съвсем не казвам, че жена може да роди Бога, а казвам, че Въплътилият се Бог е могъл да се роди от жена, тъй като за Него всичко е възможно”. През V век патриарх Кирил Александрийски се проявил като непобедим защитник на православното учение за Божията Майка по повод на ереста на Несторий. Този ересиарх “мислел, че Майката на Господ по плът Пресветата Дева не е родила в собствен смисъл и истински Въплътилия се Бог-Слово и че не трябва да Я наричаме Богородица”. В отговор на това лъжеучение свети Кирил в безброй места от своите съчинения изповядва Пресветата Дева като истинска Богородица. “Удивлявам се – пише той в окръжно послание до паството си – как може да се задава въпрос за това, трябва ли да наричаме Светата Дева Божия Майка? Защото, ако Иисус Христос е Бог, то как Пресветата Дева, Неговата Майка, да не е Божия Майка?”. На друго място, разсъждавайки за въплъщението на Божия Син, светият Отец казва: “Братя, ние считаме, че от Света Дева и Богородица Мария се е родил един и същ съвършен Бог и съвършен човек, надарен с разумна душа; поради това и наричаме Светата Дева Богородица: Бог-Слово е обитавал в Нея съществено, не мнимо, а истински”. И на третото място: “Словото на правата вяра навсякъде учи, че Господ е възприел собственото ни тяло и е станал човек от жена, без да престава да бъде Бог и Роден от Отца, но като останал и след приемането на плътта това, което е бил. Намираме, че светите Отци са мислели така; и затова дръзваме да наричаме Светата Дева Богородица”. И на четвърто място: “Който не изповядва Емануил за истински Бог и светата Дева, родила плътски Божието Слово, станало плът, за Богородица, да бъде анатема!”. Ефеският Трети Вселенски събор осъдил ереста на Несторий и потвърдил почитането на Богородица. В актовете на Събора се срещат множество препратки към древни Отци – представители на православното учение както за личността на Господ, така и за личността на Пречистата Му Майка, и всеки път тези препратки били одобрително изслушвани от присъстващите. Отците от Събора заповядали: “Съгласно с преданието, да се отдава дължимата почит и да се проповядва нашият Господ Иисус Христос в едно и също лице, а Пречистата и Приснодевствена Негова Майка да се нарича в собствения и истински смисъл на думата Богородица[1]. Когато на Халкидонския Четвърти Вселенски събор било прочетено посланието на свети Кирил, Отците възкликнали: “И ние вярваме като Кирил! Така сме вярвали и така вярваме! Анатема на този, който не вярва така!”. Петият Вселенски събор определил: “Ако някой коварно и не в собствения смисъл на думата нарича светата преславна Приснодева Мария Богородица или ако някой Я нарича човекородица и Христородица, сякаш Христос не е бил Бог, а не Я изповядва в собствения и истински смисъл на думата като Богородица, такъв да бъде анатема!”. Шестият Вселенски събор, между другото, казва: “Запечатваме със съгласието си изложеното учение от двестата Богоносни Отци (от Третия Вселенски събор) като несъкрушима власт на благочестието, като проповядваме единия Христос – Въплътилия се Син Божий, и изповядваме безсеменно родилата Го непорочна Приснодева за Богородица в собствения и истински смисъл на думата”. Отците от Втория Никейски (Седмия Вселенски) събор изслушали с одобрение и утвърдили със съгласието си тези места от посланията на свети Тарасий, патриарх Константинополски, и Теодор, патриарх Иерусалимски, където Пресветата Дева се изповядва като Богородица. Теодор, между другото, казва: “Почитаме и се покланяме на иконата на пречистата Майка на Господа – света Богородица и наша Владичица, Която Го е родила неизказано”. Светият Отец от VIII век Иоан Дамаскин казал в съставеното от него “Точно изложение на Православната вяра” : “Ние изповядваме светата Дева като Богородица (Ние изповядваме, че светата Дева е Богородица) в собствения и истински смисъл на думата; защото както Родилият се от Нея е истински Бог, така и родилата истинския и въплътен Бог е наистина Богородица”. Свети Теодот, епископ Анкирски, проповядвал: “Ако някой счита себе си за християнин, но не признава на Божествената Дева достойнството и названието Богородица в най-истинския и собствен смисъл на думата, той, противоречейки на догматите, напразно и лъжливо се украсява със святото име”; или както казва свети Григорий Богослов, “който не признава Мария за Богородица, той е отчужден от Бога”. Истинността на това учение е била потвърдена свише по поразителен начин. На Ефеския Вселенски събор ересиархът Несторий бил лишен от сан, осъден, заточен в далечна страна, където червеи приживе изяли богохулния му език. Църковните историци пишат за жестокия иконоборец византийския император Константин Копроним, че приживе той дръзвал да изригва хули против Пресвета Богородица, а умирайки, крещял: “Още жив съм предаден на неугасващия огън!”, и заповядал да славят с песни и похвали Божията Майка.

Чудотворната икона на Пресвета Богородица в Бачковския манастир

Втората истина, а именно – за приснодевството на Богородица, се изповядва от Православната Църква също толкова ясно и определено както първата. Древните свети Отци и учители единогласно твърдят, че Пресвета Богородица е била Дева до раждането и е останала такава по време на раждането и след раждането на Господ Иисус Христос. Приснодевството, според светите Отци, е неотменима черта от достойнството на Богородица; и затова, изповядвайки Пресвета Мария за Богородица, те в същото време Я признавали за Дева. “Възможно ли е – казва свети Епифаний – някой някога и в някой народ да дръзне да произнесе името на Света Мария, без да произнесе в същото време думата “Дева”?. “Ако Майката не бе останала Дева – казва свети Прокъл, – то Роденият би бил обикновен човек и раждането ни би било удивително”. Като доказателство за приснодевството на Божията Майка можем да се позовем на свидетелствата на мъже от II и III век: свети Ириней, свети мъченик Иустин философ, Ориген, свети Методий; от IV и V век: свети Григорий Нисски, свети Атанасий Велики, свети Григорий Богослов, свети Василий Велики, свети Иоан Златоуст, свети Ефрем Сирин, свети Амвросий, блажени Августин, свети Кирил Александрийски, свети Теодот Анкирски, свети Прокъл, свети Андрей Критски и други. Отецът от III век свети Григорий Неокесарийски, обръщайки се към Господа, се изразил така: “Като се роди от Дева Мария, както Сам благоволи и както само Ти знаеш, Ти не накърни Нейното девство, а и него запази, и Нея удостои с името Майка, така че нито девството попречи на Твоето раждане, нито Твоето раждане наруши девството Й; но се съчетаха и се съединиха съвършено противоположни неща, тоест раждане и девство; защото това е лесно и удобно за Теб, като Творец на природата”. “О чудо! – възкликнал Емеският епископ Павел в Александрийския храм. – О чудо! Девица ражда и остава пак Девица, става Майка и не изпитва всичко свойствено за майката: защото Девицата родила, както е свойствено за жените, а останала Девица, както не е свойствено за раждащите жени”. Слушайки тези думи, народът прекъсвал проповедника с възклицания: “Това е истинската вяра! Който не говори така – анатема! Добре, православни епископе!”. За да направят понятно, доколкото е възможно, за човешкия ум приснодевството на Божията Майка, светите Отци посочват Божието всемогъщество, горящата, но неизгаряща къпина, произхода на човешката мисъл. В една църковна песен четем следното за раждането на Господ Иисус: “Както влезе чрез слуха, така и премина през родовите пътища; както се зачена, така и се роди; безстрастно влезе и неизказано излезе”. От най-дълбока древност срещаме при светите Отци названията, присвоени на Божията Майка: “Майка-Дева” “Приснодева”. Максим Грек пише, че на Петия Вселенски събор император Юстиниан настоятелно молел Отците от Събора да постановят в Символа на вярата вместо Дева Мария да се чете приснодева Мария. Но Отците от Събора не се съгласили да въведат тази промяна в Символа, колкото и благочестива да изглеждала тя. Те казали: “Третият Вселенски събор е забранил да се прибавя или да се отнема нещо от Символа на Вярата и неговото съборно решение трябва да бъде изпълнявано свято”.

Третата истина, произтичаща от първите две, посочва величието и превъзходството на Божията Майка не само над всички хора, но дори и над висшите ангелски чинове. Тук се отнасят всички тези места от съчиненията на светите Отци и учителите на Църквата, в които Пресветата Дева бива прославяна с най-възвишени похвали, приложими само към Нея. Посочваме творенията на светите Ириней, Тертулиан, Ориген, свети Епифаний, свети Амвросий, блажени Августин, свети Кирил Александрийски и на мнозина други, и особено – древните литургии, употребявани и досега от Православната Църква, от свети Иоан Златоуст, свети Василий Велики, свети Григорий Двоеслов. “О чудо над всички чудеса! – възкликва свети Иоан Дамаскин. – Жена стана по-висока от Серафимите!”. На друго място той Я нарича “Господарка и Владетелка на всички творения”. На Седмия Вселенски събор било прочетено послание от свети Герман, патриарх Константинополски, в което той казва: “Ние Я (тоест Дева Мария) почитаме и величаем като Майка на истинския Бог в собствения и истински смисъл на думата и Я признаваме за най-висша от цялото видимо и невидимо творение”. Същият Събор постановил да бъдат почитани “иконите на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос и на непорочната наша Владичица Пресвета Богородица, а също така и на честните ангели и на всички свети и преподобни мъже”. От времето на Шестия Вселенски събор в Православната Църква (в Гърция) са се появявали мнозина изкусни и мъдри песнописци, които са съставяли богослужебни химни: и колко често, с каква топлота на чувството се възпява в тези химни По-почитаната от Херувимите и несравнено По-славната от Серафимите! Освен специалните канони, например на Богородичните празници, деветата песен на всички канони въобще в Богослужението на Православната Църква е посветена на прослава на Божията Майка.

Четвъртата толкова утешителна за човешкия род истина, че Божията Майка е първа след Бога и е наша Помощница и Застъпница пред Бога, се доказва от многото празници, учредени в първите векове на християнството, като възпоменание и в чест на различни събития от живота на Божията Майка – Нейното Рождество, Въведението Й в храма, Благовещението, Успението и др. След Третия Вселенски събор, проведен през V век, вече в целия християнски свят били установени празници в чест на Божията Майка и в храмовете, посветени на Нейната памет, в часовете на всенощните бдения били четени предобрази и пророчества за Нея в така наречените Паримийници на Изток и Лекционарий на Запад. Очевидно е, че не всички празници са се появили по едно и също време и не всички древни сказания за тях са достигнали до нас. Ще посочим някои запазили се сведения, по реда на живота на По-почитаната от херувимите.

Празнуването на Зачатие на света Анна (9 декември) е започнало не по-късно от VII век, тъй като свети Андрей Критски († 712 г.) вече е написал канон за този празник. В Цариград е имало храм, посветен на Богородица, чийто храмов празник се чествал именно на този ден.

Според някои сведения празникът Рождество Богородично води началото си от IV, а според други – от V век. Още през IV век строели храмове, посветени на това събитие. Всички източни и западни паметници единодушно посочват празнуването му на 8 септември. Съществува предание, че на един подвижник било открито, че този ден е денят на раждането на Божията Майка. През VII век свети Андрей, архиепископ Критски (който в съставения от него канон казва, че целият свят празнува раждането на Пресветата Дева), и през VIII век свети Иоан Дамаскин прославили този празник с канони. Празникът продължава в Църквата пет дни. Отданието на празника е на 12 септември.

Указания за празника Въведение Богородично са запазени от VIII век. За ден на празника е определен 21 ноември. В Иерусалим, в двора на Омаровата джамия, показват сграда, на чието място през V или VI век е съществувал храм, посветен на Въведението на Пресвета Богородица, и казват, че този храм се е намирал на мястото на притвора на Соломоновия храм, където Приснодевата някога е живяла. Канони на този празник са написани от Никомидийския митрополит Георги (IХ в.) и Кесарийския архиепископ Василий (ХI в.). Празникът Въведение за нас е сякаш онази велика пътеводна звезда, която ни води да се поклоним на Христовото Рождество; от деня на Въведение в храмовете започват да пеят: Христос се ражда, славете Го! Празникът продължава пет дни. Отданието му е на 24 ноември.

Празникът Благовещение е бил честван в Източната Църква още през IV век. За него споменават свети Атанасий Александрийски и свети Иоан Златоуст. Но съществува свидетелство, че той е установен от самите апостоли, като намиращ се в неразривна връзка с празника Рождество Христово, и е бил близо по време с празнуването на Рождество. Трулският събор (691 г.) приел правило за деня на Благовещение, че на този празник, дори и през света Четиридесетница, трябва да се служи литургия на свети Иоан Златоуст, а не на преждеосвещените Дарове. Канонът на Благовещение принадлежи отчасти на свети Иоан Дамаскин, отчасти на блажения Теофан Начертани, митрополит Никейски, живял през IХ век. Отначало не празнували Благовещение на всички места по едно и също време, но от ХI век навсякъде го честват на 25 март. Празникът продължава един ден, няма нито предпразник, нито следпразник.

Чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ от Троянския манастир

Считат празника Успение на Пресвета Богородица за учреден от апостолите. Сказанията за чудесното възнасяне на Божията Майка с плът на небето датират от IV век; за него споменават блажени Августин и Иероним. Иерусалимският партиарх Ювеналий (420-458) потвърждавал пред император Маркиан достоверността на тези сказания. Император Маврикий (592-602) установил деня на празнуване на Успение на 15 август. Свети Козма Маюмски и свети Иоан Дамаскин прославили с канони блажената кончина на Божията Майка. Празникът Успение от древни времена се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога някои християни постели преди празника Преображение Господне, а други – преди празника Успение Богородично. Но през ХII век на Константинополски събор при патриарх Лука било решено всички християни да спазват Успенския пост от 1 до 15 август. Празникът продължава девет дни; отданието му е на 23 август. В Иерусалим, на гроба на Божията Майка, на Света Гора – в руския манастир “Свети Пантелеймон”, в Гетсиманския скит, близо до Троице-Сергиевата Лавра, празнуването на Успение се извършва с особена тържественост; над гроба на Божията Майка се извършва опело, както над гроба на Спасителя на Велика Събота, и самият празник се счита за Втора Пасха[2].

Празниците Рождество Богородично, Въведение Богородично, Благовещение и Успение принадлежат към така наречените дванадесет велики празници и биват считани за равни с Господските.

На 26 декември се празнува Събор на Пресвета Богородица, тоест всенародно тържествено събрание за прославяне на Божията Майка. В нашата Църква отдавна е установено на следващия ден след велики празници да бъде почитана паметта на тези лица, които в най-голяма степен са послужили на празнуваното събитие. Така, на 26 декември празнуваме Божията Майка, като послужила за раждането в плът на нашия господ Иисус Христос; на 7 януари – Иоан Предтеча, който кръстил Господа; на 26 март – архангел Гавриил, който благовестил на Пресветата Дева; на следващия ден след Петдесетница – Светия Дух, Който слязъл на празника на Пресветата Троица; на 9 септември – праведните Иоаким и Анна, родителите на Пресветата Дева…

На 2 юли се чества полагането на честната риза на Пресвета Богородица в Константинопол, в специален храм, построен от император Лъв Македонец – през първата половина на V век. Подражавайки на византийския император, преподобни Стефан Печерски съградил в Киев манастир и в него – църква, посветена на Пресвета Богородица, в памет на полагането на честната Й риза. Подобни храмове се появили в Суздал и Москва.

На 31 август е установен празникът полагане на частния пояс на Пресвета Богородица по повод на това, че императрица Зоя, съпруга на Лъв Мъдри, получила изцеление от тази светиня. Канонът на този празник е написан от Иосиф Песнописец († 883 г.), а друг канон е съставен от съвременника на Иосиф Никомидийския митрополит Георги (IХ век).

За всички тези празници светите Отци и учители на Църквата и дори царете са съставяли в чест и слава на Пресветата Дева молитви, канони, поучения и слова, в които просели Нейното застъпничество. Като доказателство трябва да се позовем на същите достойни за почит имена, които вече неведнъж посочвахме: свети Атанасий Александрийски, свети Иоан Златоуст, блажени Августин, свети Прокъл, свети Иоан Дамаскин, свети Тарасий, патриарх Константинополски и др. Божията Майка наистина е “Майка на живите”, както Я нарича свети Епифаний, и щедрата Подателка на духовни благодеяния. “Причастен ли е някой на Богопознанието? Чрез Теб, Всесвета! – казва свети Патриарх Герман Константинополски. – Спасява ли се някой? Чрез Теб, Богородице! Избавя ли се някой от опасности? Чрез Теб, Дева Марийо! Помилван ли е някой даром? Чрез Теб, Богоблагодатна!”. Трогателни са молитвите, с които светите Отци се обръщат към Пресветата Дева, измолвайки Нейното ходатайство пред Божия престол; тези молитви са влезли в състава на православното богослужение. Свети Ефрем Сирин започва една от молитвите си към Пресвета Богородица така: “Човешкият род получи в Твое лице, Богородице, Застъпница и Посредница пред родения от Теб Бог, винаги има нужда от Твоята помощ и Те счита за единствено прибежище и защита, понеже имаш дръзновение пред Него”. Вярата на Светата Църква в несравнимата сила на застъпничеството и помощта на Божията Майка се изразява чрез много свещени песнопения, особено чрез следните: “Нямаме друга помощ, нямаме друга надежда, освен Теб, Богородице. Помогни ни! На Теб се надяваме и с Тебе се хвалим, защото сме Твои раби, да не се посрамим”. “Никой, който прибягва към Теб, не си отива посрамен от Тебе, Пречиста Богородице Дево, но проси благодат и приема дар в отговор на полезната просба”. На Света Гора ежедневно пеят последната песен след отпуста на вечернята. И навсякъде Светата Църква завършва всяко Богослужение с обръщение към Божията Майка: “Пресвета Богородице, спаси ни!”; и завършва дневните служби с прошението: “Преславна Приснодево, Майко на Христа Бога, принеси нашата молитва пред Твоя Син и наш Бог, за да спаси чрез Тебе нашите души[3].

При цялато ни благоговение към Божията Майка трябва да отбележим, че макар личността Й да е издигната над всичко сътворено, при все това не е равна по чест на Божеството. Светата Църква ни учи да казваме: Спасителю, спаси ни, тоест с Твоята Божествена благодат, а молението: “Пресвета Богородице, спаси ни” Църквата разбира в смисъл на : “Спаси ни чрез Твоите молитви и чрез Христовата благодат”[4]. Това ясно проличава в молитвения призив, с който се обръщаме към Нея в дните на Великия пост: Пресвета Владичице Богородице, моли за нас, грешните. И така, ние се покланяме на Богородица не като на Бог, а като на Майка Божия по плът: Богородице Дево, моли Родилия се от Теб, защото много може да направи Майчиното моление пред добросърдечието на Владиката.


[1] Съборът, на който е установено догматическото учение за Божията Майка, е Третият Вселенски, състоял се в Ефес през 431 г. с участието на 200 отци. Започнал след Пасха, приключил на 27 юни. В нашата Църква се извършва възпоминание за него на 9 септември.

[2] Поместваме няколко свещени песнопения над гроба на Божията Майка, които се пеят на Изток:

“Положила си се в гроб – о чудо! – Чиста, Която неизказано зачена на земята и побра в утробата Си Бога”.

“Мариам, как умираш? Как обитаваш в гроба Ти, Която роди Подателя на живота?”

“Ти потъпка жилото на смъртта, Всечестна, и се избавихме от тление. Как умираш и ставаш мъртва?”

“О странни чудеса, о нови неща! Заченалата Подателя на моето дихание лежи бездиханна!”

“Познахме Те и Те проповядваме като Цвят на нетлението и като Божия Майка, Всенепорочна, макар и да Те виждаме в гроба като мъртва”

“Преди три дни Ангел Господен дойде при Теб и Ти предвъзвести представянето Ти”.

“Приятелите Ти се съкрушаваха със сълзи, плач и ридания за Теб, не можейки да понесат Твоето преставяне”

“Както те тогава, така и ние днес топло Те молим: “Владичице, не оставяй рабите Си сираци, като се преставиш!”

“Наведи се от небесата и към нас, които сме на земята, и изпрати безмерна милост на честващите Твоето успение, Чиста”.

“Дойдете всички верни, да се стечем и ние благоговейно на погребението на Владичицата, вземана от земята на небето”.

“Величаем Те, Чиста Богородице, и честваме светото Ти преставяне и възнасяне от земята на небесата”.

“Взета си от нас, Всечестна Дево Майко, но остави благословението Си и благодатта си с нас, които благочестно Те почитаме”.

“Дево, като Ти принасяме погребални песнопения и песни, като погребално миро, просим опрощаване на греховете”.

“Нито славните оратори, нито ангелите могат достойно да Те възпеят, о Дево Майко, Пречестна Майко Божия”.

“Чрез Твоето рождество всички ние станахме участници в нетленния и вечен живот. Затова Ти пеем: “Радвай се, Всечестна”.

“Както ние прекланяме пред Тебе коленете на сърцето си, така и Ти преклони към нас ухото Си, Владичице”.

“Защото освен Тебе не познаваме друга Застъпница, Чиста, Която роди Създателя, пред Когото Те имаме за топла Ходатайка”.

“Царице на всичко, чрез Твоите ходатайства умилостиви Господа към всички Твои раби, когато почне да съди всички смъртни”.

“Дево, приеми времето на поста, който проведохме край Твоя гроб, вместо смирна и ни дари умъртвяване на страстите”.

“Заедно с всички светии и с Твоите родители умоли Твореца да направи всички православни достойни за неизказана радост”.

“Дево, всички просят Твоя покров и Твоето застъпничество”

“Кой може да изрече, Единствена Майко Дево, божествените Ти добродетели? Кой ще изброи Твоите благодеяния, които подаваш на всички?”.

“Даряваш застъпничество на живите и починалите, които се надяват на Теб, защото вършиш всичко, което пожелаеш, понеже си Майка на Всевишния”.

[3] Поместваме кратка справка за съставителите на най-известните канони и молитви към Божията Майка.

1. Плач на Пресветата Богородице при кръста (канон на малкото повечерие на Велики Петък) – написан от Симеон Метафраст († 940 г.).

2. Канон на Светлата Седмица (в края на Дамаскиновия) – написан от Теофан Начертани и Иосиф Песнописец.

3. Канон при Акатиста на Божията Майка – Иосиф Песнописец.

4. Каноните на утренята (вторите), за всяка сряда, в Октоиха – от Иосиф Песнописец.

5. Каноните на Богородица, които се четат на повечерията в Октоиха – от свети Иоан Дамаскин.

6. Канонът на Живоприемни Източник – от Никифор Калист.

7. Молебен канон (Сполетян от много напасти)- от монах Теостерикт, IХ век.

8. Молебен канон за изповядване на грешник (Как ще изплача…) – от монах Евтимий Сингел.

9. Молебен канон на Света Богородица – Одигитрия – от митрополит Игнатий Никейски († около 960 г.)

10. Канон с тропари и стихири за “Утоление беди” (успокоение, облекчаване и изцеряване на страдания и болести) – от никейския император Теодор Дук Ласкарис (1255-1259).

11. Богородично догматици на 8-те гласа – от свети Иоан Дамаскин

Молитви (по азбучен ред)

1. Богородице Дево, радуйся – от свети Кирил, архиепископ Александрийски († 444 г.).

2. Все упование мое – от свети Иоан Дамаскин, VIII век.

3. Достойно ест – от отците от Третия Вселенски събор.

4. Дева днес – от Роман Сладкопевец.

5. К Тебе, пречистей Божей Матери – от Петър Студит.

6. Милосердия двери отверзи нам – от Иоан Дамаскин.

7. Многая множества моих, Богородице, прегрешений – от свети Иоан Дамаскин.

8. Нескверная, неблазная, нетленная – от свети Ефрем Сирин.

9. О тебе радуется – от свети Иоан Дамаскин.

10. Преславная Приснодево – от монах Антиох, VII в.

11. Твоих даров достойны сотвори ны – от свети Фотий, патриарх Константинополски.

12. Честнейшую херувим – от свети Козма, епископ Маюмски.

13. Яже небес высшая – от Константинополски патриарх Анатолий († 458 г.).

[4] Письма Моск. митр. Филарета к архим. Антонию. М. 1878, ч. 2, стр. 456.

Източник и оригинално заглавие на материала: „Учение на Православната Църква за Пресвета Богородица“ – http://www.sveta-gora-zograph.com/

Свързани публикации:

Ежеседмично отслужване на акатиста към Пресвета Богородица от Ловчански митрополит Гавриил

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *