Предложеният отчет (текстът може да се намери тук: http://priziv.org/studenti/godishen-otchet-za-deinostta-na-upravitelniia-svet-na-studentski-istoricheski-tcentr-studentski-grad-bl-52-za-perioda-19-03-2013-01-02-2014-g) е опит да се направи равносметка на извършеното от Управителния съвет на Студентски исторически център (СИЦ) от периода на създаването му до сега. В отчета се обвиняват членове на УС в несериозност и нарушения. Трябва да се отбележи следното:
В отчета са отбелязват точки, които от гледна точка на Устава на СИЦ са в нарушение на неговите правила. Да се твърди обаче, че се касае за безотговорност, безстопанственост или пренебрежение на задължения е пресилено. Г. Димов като председател на СИЦ е положил всички усилия за неговото развитие и проспериране, както е видно от списъка на проведените инициативи (по-долу). Неприсъствието на събранията е предвидено да бъде компенсирано чрез постоянна връзка чрез е-майл и фейсбук група и търсене на мнението на всеки от членовете на УС – за това има запазени в архив десетки писма. Влизано е в положение, когато някой е на работа, зает с дейност по докторантурата си или следването си.
Студентски исторически център е доброволна инициатива, в която участие са взели студенти и докторанти. Наред с тях участваха бивши възпитаници на Исторически факултет към СУ и хора с любов и интерес към историята, повечето от които обединени от неправителствената организация в обществена полза „Младежка историческа общност.” (МИО). Студентски исторически център е запланиран като място, в което всички обичащи историята да могат да намерят прием и възможност за изява – чрез предложения за прожекции, дискусии, представяния на книги и др. По план СИЦ е част от Софийски университет, но е отворен за изява, както за учащите в университета, така и за всички други, които са пленени от историята и хуманитаристиката. Контрол над изявите осъществя Управителен съвет, който се изгражда само от учащи в СУ студенти или докторанти.
За да се реализира горепосоченото бяха положени големи усилия по – изготвяне на устав, електрификация, шпакловане, боядисване, сваляне на метални конструкции, смяна на тоалетно казанче, смяна на паната на фасадата на помещението, прокарване на алея, засаждане на рози и цветя, поддържането им, снабдяване с бюра, секции с рафтове за книги, компютри, скенери, ксерокси, монитори, плазмен екран за прожекции и др. по-дребни полезни материали. С общи усилия и подкрепата на Софийски университет инициативата бе доведена до успешно развитие и Центърът днес съществува (в него все още е налице нужда от довършителни работи). Целият извършен труд бе под мотото на доброволност.
Там бях проведени над дузина мероприятия като се започне от тържествено отбелязване края на ремонтните дейности. Последваха:
- 12 ноември, 2012 г. – Тържествено отбелязване – началото на дейността на студентски исторически център и неговото първо мероприятие – студентско – докторантска конференция под надслов „ИСТОРИЯТА – НАУКА БЕЗ ГРАНИЦИ. ЗА ВСЕКИ И ВСИЧКО“. ( https://www.facebook.com/media/set/?set=a.487042008007257.125248.461260567252068&type=1 ) С участието на етносъстав Гром Падина.
- 5 декември, 2012 г. – Брутно национално щастие – авторски моноспектакъл на Яница Маринова. Авторът постави по художествен начин въпроса за човешките надежди и стремежи, родолюбието и въпроса будителите в миналото и днес. ( https://www.facebook.com/media/set/?set=a.497448270299964.127146.461260567252068&type=1 )
- 11 февруари, 2013 г. – Новата журналистика, в съдействие с МИО, представи „Експериментът: Кой ни събуди?” – тема на обсъждане чрез художествена игра и предварително преведено допитване по интернет бе Будителят и днешният ден ( https://www.facebook.com/media/set/?set=a.533934509984673.132439.461260567252068&type=1 ) С участието на група Грам Падина.
- 3 март, 2013 г. – по случай Националния празник на България проведе откриване на изложба „От киноцентъра до музейната витрина” Изложени бяха народни носии, употребени при заснемането на серийния филм „Капитан Петко Войвода” (1981 г.). С изключение на два от експонатите, всички останали бяха автентични от XIX в. и произхождаха от Беломорска Тракия и Родопско. Организатори: Младежка историческа общност, Исторически музей – Попово, Национално движение – Русофили и СУ „Св. Климент Охридски”. С участието на етногрупа Гром Падина. (https://www.facebook.com/media/set/?set=a.546334088744715.1073741827.461260567252068&type=1 )
- 29 април, 2013 г. Представяне на книгата на Джон Пъркинс „Изповедта на един икономически килър“ и феноменът Корпоратокрация лекция на Владимир Трифонов и дискусия – предложил Б. Боев (https://www.facebook.com/events/114493342085208/ )
- 1 юни, 2013 г. Книго[биро]тон в Студентски исторически център – предложено, осъществено А. Златков, И. Динев (https://www.facebook.com/media/set/?set=a.589772927734164.1073741830.461260567252068&type=1 )
- 7 юни, 2013 г. Представяне на книгата „Битници и хипита: Америка 1947 – 1972“ – Б. Боев (https://www.facebook.com/events/162246987287942/ )
- 10 юни, 2013 г. Кръгла маса „Образованието в България: исторически традиции и перспективи“ – Конференция на студенти и докторанти – Г. Канев Г. Димов ( https://www.facebook.com/media/set/?set=a.591822390862551.1073741831.461260567252068&type=1)
- 12 юни, 2013 г. „Константинос Караманлис – човекът, който промени Гърция“ – прожекция на документален филм Д. Русев (https://www.facebook.com/events/178628375634570/ )
- 6 юли, 2013 г. Битката при Курската дъга – лекция Вл. Трифонов – Б. Боев (https://www.facebook.com/media/set/?set=a.606386569406133.1073741832.461260567252068&type=1 )
- 21 януари, 2014 Представяне на монографията на д-р Александър Сивилов „Първият 11 септември. Чили 1973–1993”- А. Николов (https://www.facebook.com/media/set/?set=a.714410895270366.1073741850.461260567252068&type=1 )
- 04 февруари, 2014 г. – фотоизложба с дискусия под надслов „4-ти февруари, 1997 – 2014 г. Барикади, разум и съгласие (исторически анализ – 17 г. по-късно). ( https://www.facebook.com/media/set/?set=a.721904537854335.1073741851.461260567252068&type=1 )
Изложби:
Изложба на пропагандни картички от Балканските войни – И. Динев – пренесена е след излагане в Исторически факултет.
Във връзка с монографията на д.р А. Сивилов е оставена изложба за събитията в Чили: 1973 – 1993 г.
Всичко извършено до тук разкрива много вложени усилилия от всички съмишленици около инициативата на СИЦ. Приносът на А. Николов, Е Митринова и Б. Боев е много голям. За съжаление в хода на работата възникнаха несъгласия.
На първо място към края на ремонтните работи се появи предложение от А. Николов и Е. Митринова за изготвяне на мемоарна плоча, която да увековечи тези, които са работили. А. Николов, Е. Митринова и техни познати и приятели имат много голям принос по ремонтните дейности около подготовката на СИЦ (шпакловане, боядисване, сваляне на метални конструкции, смяна на тоалетно казанче, изграждане на алея, работа по засаждане и поддръжка на градинката). Останалите колеги, част от които също активни участници в горепосочената дейност, не приеха това предложение, което стана повод за спор. Мотив бе, че доброволният труд е доброволен за общо благо, а не за лично изтъкване. На второ място бе посочено, че СИЦ се изгражда като място, което е отворено за всички студенти и любители на историята, независимо дали до този момент за участвали или не. Общото впечатление бе, че такава плоча ще бъде повод за изискване на „права” при функционирането на СИЦ. За сравнение МИО, които участваха в ремонта, доставиха на СИЦ около 80% от книжния фонд на библиотеката, 90% от компютрите и мониторите, всички бюра да компютри, скенерите, ксероксите и новите пана за фасадата, желаят единствено при своя инициатива (изложба, прожекция или честване на историческа важна възпоменателна дата) да употребят залите на СИЦ с разрешение на неговата управа.
Вторият повод за разногласие възниква при откриването на СИЦ. На предложението да се изчака цялостното окомплектоване на Центъра, след което да се проведе тържествено откриване в присъствието и на преподаватели (и по-конкретно много помогналите проф. Пл. Митев и доц. Т. Попнеделев) беше възразено. Обяснено бе, че е необходимо да има „студентско” откриване на СИЦ, независимо от Софийския университет (според А. Николов и Е. Митринова СИЦ трябваше да е колкото се може по независим от СУ, което убеждение те многократно са повтаряли; дълго време, макар че бяха помолени за това неведнъж, А. Николов и Е. Митринова не пишеха писмата си до членовете на Факултатетен студентски съвет на Исторически факултет, чрез които студентите от съвета се уведомяваха за напредъка на работата в СИЦ). Стигна се до компромис да има две чествания – едното да ознаменува края на ремонтните дейности, а второто – откриването дейността на СИЦ.
Третият повод за разногласие възникна във връзка с избора на Управителен съвет, към чието окомплектоване са пристъпи още преди завършека на работата по отварянето на СИЦ. След обсъждане бяха предложени членове, срещу които първоначално никой не възрази. Няколко седмици по-късно обаче от страна на А. Николов и Е. Митринова се появи възражение, насочено най-вече против широкото участие в УС на членове на Факултетен студентски съвет към ИФ и особено конкретно един от тях. Беше поставен въпроса да не се бърза със съставянето на Управителен съвет и да не се провеждат междувременно инициативи. По същото време желание за дейност в СИЦ прояви Яница Маринова. Стигна се до решение, че независимо от липсата на Управителен съвет желаещите да употребят СИЦ по предназначение трябва да се поощряват. Преди крайното оформяне на УС се проведоха инициативи от 2, 3 и 4 (от списъка по-горе).
След разговори съставът на планираният УС се запази. А. Николов и Е. Митринова настояха за една задължителна учредителна среща на УС. Такава среща се проведе на 20 януари, 2013 г., като Георги Димов съобщава, че няма да може да присъства. Поради неговото отсъствие А. Николов и Е. Митринова обявиха срещата за нелегитимна и я бойкотираха с неявяване. Състоянието на напрежение от предходните и последвалите седмици подтикна новопривлечените двама докторанти (членове на УС) да се оттеглят, като насочат своето внимание към непосредствените си задължения и други ангажименти. На техните места бяха приети новоприетите докторанти А. Николов и Б. Боев.
От този момент започва дейност на вече формирания Управителен съвет, за чиято дейност е коментираният отчет. Дейността си УС извършва в атмосфера на напрежения и обвинения в несериозност или неангажираност. Общата впечатление, което А. Николов, Е. Митринова оставят е постоянно дебнене на поводи за агресивна критика и несъгласия. Това бе споделено с тях и изтъкнато като пречка за съвместната работа от Г. Канев в разговор, проведен между Г. Канев, А. Николов и Е. Митринова немного преди разотиването на студентите за лятната почивка на 2013 г. В тази тежка атмосфера се крие причината за оттеглянето на двама докторанти, поканени да се включат в дейността на УС на СИЦ, преподавател по латински език, който бе проявил желание да организира курс, както и отдръпването на Младежка историческа общност (МИО). Трябва да се отбележи, че МИО са сред инициаторите за появата на СИЦ и имат голям принос за неговото отваряне чрез участие в ремонтните дейности и доставяне на огромен книжен фонд, компютри, клавиатури и монитори, принтери, ксерокс, пламен телевизор за прожекции и др. по-малки материали.
Конкретно по предложения отчет може да се посочи следното:
Установеното нарушение на решенията на УС и предоставянето на ключ на д-р Александър Заралиев (доктор по история), понастоящем преподавател в СУ, изхожда от доверието към него и стремеж да бъде продължена съвместната полезна дейност между СИЦ и етногрупа Гром Падина, в която д-р Заралиев е участник и съосновател. От самото откриване на СИЦ етногрупа Гром Падина са редовен участник в инициативите на СИЦ, като в замяна са помолили единствено за двучасов период през седмицата за репетиции. В крайна сметка ключът бе върнат. Група Гром Падина се отдръпна от Центъра.
Инициативата „4-ти февруари, 1997 – 2014 г. Барикади, разум и съгласие (исторически анализ – 17 г. по-късно) с участието на бившия президент Г. Първанов имаше културно-историческа насоченост. Бе положен стремеж разговорите да се водят около темата на фотоизложбата. Водещите медии в страната представиха: http://bnt.bg/news/obshtestvo/prezidena-t-pa-rvanov-za-4-fevruari-1997-g ; http://btvnews.bg/video/video/news/4-fevruari-denyat-v-koito-balgariya-se-razmina-s-grazhdanskata-voina.html ) събитието именно, както бе запланувано – като повод за размисъл относно историческите събития от 04 II 1997 г.
В продължение на няколко месеца СИЦ работи в атмосфера на напрежение и обвинения. Както се посочи по-горе за впечатлението, което правят са били уведомени и самите А. Николов и Е. Митринова. Именно трудната и непозволяваща пълноценна работа атмосфера и с оглед на това, че трима от участниците в УС напускат СУ или Исторически факултет и губят право да бъдат част от управителния орган на СИЦ, се взе решение от Г. Димов, Г. Канев, Ив. Динев, М. Филипов и А. Златков (5 от 8-те члена на УС) да се подири мнението на проф. д-р Пл. Митев (Декан на Исторически факултет) за предаване ръководството на СИЦ в ръцете на Факултативен студентски съвет на Исторически факултет (ФСС на ИФ).
Какво се цели с тази стъпка: на първо място туширане на всякакви спорове между инициаторите за появата на Центъра, даване възможност на СИЦ да работи с нови сили и да се постави ново ползотворно начало. Преследван е стремеж СИЦ да бъде място, отворено за всички студенти и любители на историята. Подобно развитие се възпрепятства от състоянието на постоянна конфронтация. В това бе видяна и основната опасност за бъдещото развитие на СИЦ като отворено за всички място. Решението управлението да премине към ФСС на ИФ бе взето като компромисно пред алтернативата А. Николов, Е. Митринова да бъдат изключени от СИЦ чрез гласуване на УС.
Последвалите събития във връзка с политическата криза в страната и участието на студенти от СУ в нея отложиха въпросите във връзка със СИЦ. Междувременно А. Николов, Е. Митринова и Б. Боев подават оплакване до Деканата на СУ за възпрепятстване дейността на СИЦ (текстът на това оплакване не познаваме). С оглед на изложените в настоящия текст данни за инициативи в СИЦ и усилия, подозираме, че тази молба не отразява действителността обективно. В крайна сметка проф. П. Митев и доц. Т. Попнеделев, които приемат ФСС на ИФ за меродавен орган на студентите в Исторически факултет, дадоха своето съгласие студентите от ФСС на ИФ да поемат ръководството на СИЦ. Бе поставено единствено условието студентите от ФСС на ИФ да потвърдят готовността си за това. На събрание на ФСС на ИФ, проведено на 18 февруари, 2014 г. по настояване на А. Николов, Е. Митринова и Б. Боев все пак е взето решение СИЦ да се ръководи по своя Устав. Според Устава е необходимо наличието на Общо събрание, което да избере нов Управителен съвет.
Срещата, която се проведе на 1 март, 2014 г. на УС на СИЦ е следствие от решението на ФСС на ИФ, с което членовете на УС на СИЦ се съобразиха. Необходимо бе да се пристъпи към оформяне на Общо събрание на СИЦ, което да избере нов УС. Д този момент въпросът за Общо събрание не бе задвижен задоволително – бяха издадени единствено примерни бланки за прием и флаери за популяризация на СИЦ. Необходимо бе да зе извърши разгласяване, да се привлекат членове и в последствие те да излъчат нов ръководен орган. За съжаление тези въпроси не бяха обсъдени. В отчета се отправя обвинението, че срещата била проведена от Г. Димов със съдействието на Г. Канев и М. Филипов. Това не отговаря на истината. Въпреки всички молби да се работи конструктивно с фокус върху бъдещ УС, въпросът бе отложен. Многократно бе правен опит от Г. Димов, Г. Канев и М. Филипов заседанието да се насочи към основния проблем – привличане на колеги в бъдещо Общо събрание, което да избере нов УС. А. Николов, Е. Митринова и Б. Боев настояваха за разглеждане легитимността на сегашния УС и настояваха за оставка на неговия председател – Г. Димов. Заседанието прекрати работа без да реши поставения проблем. Към Г. Димов се отправя обвинение да грубост – действително Г. Димов бе изнервен и се държеше рязко. Върху това негово поведение повлияха заплахите, отправени към него във фейсбук коментари от поддръжници на А. Николов и Е. Митринова. Необходимо е да се отбележи, че в края на срещата не Г. Димов, а А. Николов потърси физическа саморазправа. До нежелателни сблъсъци, за общо щастие, не се достигна.
Трябва да се повтори, че Студентски исторически център е запланиран като място, в което всички обичащи историята да могат да намерят прием и възможност за изява – чрез предложения за прожекции, дискусии, представяния на книги и др. По план СИЦ е част от Софийски университет, но е отворен за изява, както за учащите в университета, така и за всички други, които са пленени от историята и хуманитаристиката. Центърът е изграден на доброволни начала, за да се употребява спокойно от всички без значение на предходни „доброволни заслуги”. Във тази връзка МИО не поставя претенции пред СИЦ освен за опазване на предоставеното имущество. Младежка историческа общност категорично застава зад стремежа СИЦ да остане свободно за достъп място без постоянни караници и спорове за по-голямата отговорност и ангажираност на „едни” от „други”, която позиция ще се отстоява.