Черноризец Храбър – защитник на славянското писмо


Близкото отбелязване на Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май е удобен повод да си припомним за полемическото съчинение и едновременно апология на славянското писмо „За буквите“, с автор старобългарския книжовник черноризец (монах) Храбър.
Преводите на Св. Писание на старобългарски и появата на местен български клир направило ненужно оставането в България на изпратеното от кръстницата Византия духовенство. Византийците принципно се отнасяли толерантно към възможността местното население да слави Бога на своя език, но онези кръгове, които са се надявали да развият покръстването на българите в посока на постепенното им подчинение, останали недоволни. Така в края на IX в. е от византийска страна била подета полемика дали славянският език е достоен за богослужение. Брилянтен отговор на тези нападки дава именно произведението на българския книжовник Храбър.
Творбата е известна на учените още от XVI в., но авторът дълго остава неизвестен. Едва откриването на най-старият запазен препис – този в Лаврентиевият (Иван-Александров сборник) от 1348 г. и обнародването му от руския славист К. Калайдович през 1824 г. в книгата му „Йоан Екзарх Болгарский“ хвърля светлина по този въпрос. В сборника произведението е записано: „За буквите от черноризец Храбър“
Личността на книжовника Храбър е дискусионна и до днес. Най-устойчиви са тезите, че зад това име се крие Йоан Екзарх или самият цар Симеон (893 – 927). Все повече се утвърждава и мнението, че черноризец Храбър е отделен творец. Съвременник е на българските владетели – князете св. Борис – Михаил и Владимир – Расате (889 – 893), и цар Симеон. Като време на създаване на „За буквите“ у изследователите се утвърждава края на IX в. – времето на категоричното утвърждаване на новата славянска писменост като език на българското богослужение и канцелария.
Произведението „За буквите“ е ценно за българската история и култура в редица отношения. Така например то дава известия за някакви „черти и резки“, с които българите се опитвали да пишат преди приемането на християнството. След това Храбър посочва, че бил направен опит славянската реч да се предаде с латински или гръцки букви, но това излязло несполучливо. На трето място трябва да се изтъкне, че черноризец Храбър датира създаването на славянската азбука в годината 6363 от създаването на света. Повечето изследователи смятат, че той е използвал александрийската ера, според която от сътворението на света до първото Христово пришествие са изминали 5500 г. Това означава, че се има предвид годината 863 г.
Особено важна е творбата обаче в две отношения: тя разкрива всички основни нападки против славянското писмо и изключително ерудирания отговор, който им е предложен. По този начин се приповдига допълнително завесата над интелектуалните занимания и познания на българския книжовен елит от IX – X в.
След като посочва, че по Божий промисъл св. Константин-Кирил създава славянската азбука по гръцки образец и изброява славянските букви, черноризец Храбър започва да пояснява на какво основание някои зли езици хулят славянското писмо. Така например, за да се отбележи несъвършенството на Кириловата азбука, се е изтъквало, че славянските букви били ненужно много – 38, докато гръцките били 24. Черноризец Храбър отговоря, че към гръцката азбука се числят още 11 двугласни и три букви за числата 6, 90 и 900, които, общо сумирани, правят точно 38 букви.
След този упрек се посочва, че според други хулители само еврейският, гръцкият и латинският били изначални езици, на които можело да има писмена. Като довод се давал Христовия кръст, на който надписът бил на горепосочените езици и поради това славянската азбука не била благословена от Бога. На това гледище, което изглежда имало немалко последователи, черноризец Храбър посочва, че нито един от трите езика не е бил изначален от сътворението. Тези говори били създадени при примесването на езиците, чрез което Бог спрял горделивото човешко дело за построяване на кула до небето. За подобна изначалност можел да претендира само сирийският език.
Наред с това авторът посочва ерудирано как постепенно се е създала гръцката писменост с усилията на редица учени мъже езичници, в продължение на много години, като изрежда и имената им, и приноса им. Черноризец Храбър изтъква също, че едва много години след създаването на гръцката писменост Св. Писание било тепърва преведено на гръцки, и то с колективните усилия на цели 70 мъже. В контраст, славянската писменост била създадена от един човек, при това свят мъж, и веднага били преведени на нея и Библейските книги. На упрека, че славянската писменост имала нужда от доустроение, българският книжовник посочва, че и самата гръцка азбука е била редица пъти дооформяна и поправяна от хора като Акила и Симах, и други.
В завършек на своята творба, черноризец Храбър отправя на свой ред упрек към учеността на хулителите на славянската писменост. Поради своята изразителност и патос, този текст е необходимо да се припомни:
„Ако запиташ гръцките книжовници: „Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време?“ – малцина от тях знаят това. Ако ли запиташ славянските книжовници като кажеш: „Кой ви е създал буквите или превел книгите, това всички знаят и като отговорят, ще рекат: „Свети Константин Философ, наречен Кирил, той ни буквите създаде и книгите преведе Методий, неговият брат. Живи са още, които са ги видели“. И ако запиташ в кое време, и това знаят и ще отговорят, че (е било) по времето на Михаил, гръцкия цар, и Бориса, българския княз, и Растица, княза Моравски, и Коцела блатенския княз в годината от създаването на целия сват 6363.“ (Прев. Д. Петканова)
В завършек черноризец Храбър посочва, че има още доводи, които би могъл да изреди, но ще извърши това другаде. За съжаление, друго произведение от него не е достигнало до съвремието ни. Въпреки че остава единствена, творбата „За буквите“ оставя дълбоки следи в литературната история на славянските народи. Най-доброто свидетелство за това са запазените преписи в книжнината на православните славяни – над 100, повечето с руски произход.
Георги Канев (Младежка историческа общност)
Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *