На 26 май Българската православна Църква празнува паметта на св. мъченик Георги Софийски Най-нови († 26 май 1530 г.).
Молитвена прослава:
Тропар, гл. 4
Уязвен от божествена любов, премъдри, славни Георги, си проповядвал Христа Бога на нечестивите и си потъпкал турското злочестие. Украсил си се с венеца на мъченията си, устремил си се към небесните ликове. Моли Христа Бога да съхрани твоето отечество, твоя град и твоите люде, вечно почитащи твоите подвизи.
Кондак, гл. 3
Ново вино, усладило Църквата, великомъчениче Георги Софийски Най-нови, обнови нас, състарените в грехове, с даровете на Светия Дух и измоли за душите ни живот вечен.
Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.)
Свети Георги бил син на благочестиви родители. Неговият баща Йоан и майка му Мария били сред най-знатните хора в град Средец. Георги бил дарен на родителите си от Бога, в отговор на техните горещи молитви, тъй като до преклонна възраст те нямали деца, подобно на Авраам и Сара в древност. По тази причина Йоан и Мария усърдно се молили на Господа, на Неговата Пречиста Майка и на светия великомъченик Георги Кападокийски. Те всеки ден ходели в църквата, която била посветена на този Божи угодник, раздавали милостиня и горещо молели Господа да ги освободи от тяхното безплодие. И Господ не презрял молитвите им, но в тяхната старост дарил утробите им с рожба от мъжки пол. Йоан и Мария донесли младенеца в храма на свети великомъченик Георги и го кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, като в светото Кръщение му дали името Георги.
Детето било възпитавано в страх Божий. Георги се научил да чете и скоро толкова добре изучил Свещеното Писание, че превъзхождал със знанията си всички свои връстници. Като пораснал и станал юноша, той твърде много заприличал – с красотата на лицето си и със своето целомъдрие – на древния Йосиф.
В това време България се владеела от турците. Когато Георги станал на двадесет и пет години (в това време родителите му вече били починали), турците започнали да се опитват да го привлекат към своето нечестие. Те му говорели:
– Георги! Остави християнството и приеми нашата вяра. Приеми Божия пратеник Мохамед и нашия закон.
При това турците насила слагали на неговата честна глава чалма, каквато те обичайно носели и с която влизали в своите молитвени домове. Но светият им отговарял така:
– Не подобава на нас, християните, да подражаваме на вашите нечестиви обичаи и да носим на главите си чалми. Не ни подобава на нас да се отричаме от Христа, истинния Бог, Твореца на небето и земята, и да се лишаваме от плодовете на светото Кръщение. Кажете ми: мога ли аз да вярвам на Мохамед, който не е бил изпратен нито от Бога, нито от Божиите пророци, нито пък от Божиите апостоли, а е бил само един военачалник, и то военачалник на сатанинския полк, който издига знамената на дявола? Ето, дори и вие самите не знаете в какво вярвате. Самите вие сте отстъпили от истинския път.
Изобличавайки така турците, свети Георги започнал дръзновено да изповядва Христа като истински Бог, Създател и Творец на всичко съществуващо – видимо и невидимо, земно и небесно.
А след това, като заплюл в лицето нечестивците и ги нарекъл безбожници, светият хвърлил чалмата на земята и започнал да я тъпче с нозете си, говорейки сам на себе си:
– О, Георги! Защо се бавиш? Христос те призовава при Себе Си!
Турците, като се разгневили, хванали светеца и нанасяйки му жесток побой и обсипвайки го с ругатни, го повлекли към техния съдия. Изправили го пред съдията и му казали:
– Ето тоя хули и се подиграва с нашата вяра.
А съдията, поразен от красотата на лицето му и от неговия мъжествен вид, отначало се опитал да го прелъсти с обещания:
– Ако се отречеш от Иисуса Христа, Когото вие наричате Син Божий, и ако се подчиниш на заповедта на самодържеца Селим и изпълниш неговата воля (защото на този Селим много царства се подчиняват), ти ще получиш за това много дарове и всевъзможни почести от нашия цар и ще бъдеш поставен за началник на всички воеводи във великия град Средец.
Но Христовият мъченик отново изповядал Господ Иисус Христос и изобличил турската вяра пред многочислената тълпа, която се била събрала. Тогава мъчителят се разярил и наредил безмилостно да бият светията с тояги. Георги бил мъчен жестоко, така че цялата му плът била разкъсана от тоягите, а от многобройните му рани обилно се леела кръв. Но без да обръща внимание на това, той не показал ни най-малко намерение да се подчини на нечестивата царска повеля.
Тогава съдията заповядал да режат кожата му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му, а плътта му се топяла, както восъкът се топи от огъня. Но Христовият мъченик доблестно понасял страданията, призовавайки и изповядвайки името на Господа Иисуса Христа.
След това мъчителят заповядал на войниците да развеждат мъченика из града, при което да бият барабани и да крещят:
– Не хули Божия пратеник Мохамед и не се подигравай с мюсюлманската вяра, която той ни предаде!
А светията се молел на Христа Господа и увещавал турците да повярват в Христа.
След това нечестивците натрупали голяма клада насред града, като възнамерявали да изгорят светеца. Христовият мъченик Георги бил заведен на мястото, приготвено за неговото изгаряне.
Но изнемогвайки от раните си, той паднал на земята, без да може да издаде глас, само устните му се движели, призовавайки помощта на Господа. А турците, като взели светията, още жив, го хвърлили в огъня. Така завършил своя страдалчески подвиг Христовият мъченик Георги. Нечестивците изгорили в огъня и много кучета, та християните да не могат да разпознаят мощите на мъченика. Но Бог прославил Своя угодник: внезапно върху това място се спуснал облак, загърмяло, засвяткали светкавици и се излял проливен дъжд, който загасил огъня, така че от кладата не излизал вече и дим. Турците, изплашени от това толкова дивно чудо, се разбягали. А дъждът продължил да вали до падането на нощта.
Когато настъпила нощта, над мястото, където било изгорено честното тяло на мъченика, се явила огромна ярка светлина, която озарявала всичко наоколо. Тогава протойереят на съборната църква, посветена на свети великомъченик Георги Кападокийски, се отправил заедно с останалите християни при съдиите и като им дал пари, измолил тяхното разрешение да вземе честните мощи на светия мъченик и да ги погребе, според християнските обреди. След като съдиите дали съгласието си, свещеникът отишъл при митрополит Иеремия и му разказал всичко за светия мъченик. Митрополитът, бързо и с голяма вяра, съпроводен от целия свещен клир и от много христолюбиви човеци, с псалмопения и със запалени свещи и кандила, се отправил към мощите на светия мъченик. Като разровили пепелта на мястото, над което сияела светлината, християните намерили честните мощи на светия мъченик Георги Нови, които били останали незасегнати от огъня. В същото време костите на кучетата се били превърнали в пепел.
По местата, където Христовият мъченик бил развеждай из града и където била капала неговата кръв, през нощта се явявала светлина, подобна на светлината от запалена свещ; и това било видяно от всички християни.
Като взел честните мощи, митрополитът ги положил в ковчег в храма на свети великомъченик Георги Кападокийски. Там, по Божията благодат, те подавали изцеление на всички, които с вяра пристъпвали към тях. Днес не е известно къде се намират те.
А Христовият мъченик Георги пострадал в българския град Средец, където бил и израснал и възпитан. Мъченическия си подвиг той приел в 7022 година от сътворението на света, а от Рождението на Бог Слово – 1514/30 година, в 26-ия ден на месец май, в царуването на Владетеля на всички – нашия Господ Иисус Христос, Когото славим, заедно с Отца и Светия Дух, во веки. Амин.
Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Свързани публикации:
Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев
Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
…
Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари
В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)
Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари
Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март
Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март
Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март
Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март
Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април
Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април
Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април
Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април
Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май
Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май
Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май
Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май
Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май
Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май
Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май
Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)
…
„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)