Крал Стефан Милутин, чиято памет се празнува на 30 октомври, е владетел на Сърбия в периода 1282 – 1321 г., но светите му мощи му се пазят като скъпоценна светия в столичния български храм Св. Неделя. Така както българският светец св. Димитър Басарбовски е днес закрилник на румънската столица Букурещ, по Божий промисъл, и св. крал Стефан Милутин е покровител на българския столичен град София. Подобни случаи в православната и в българстата история има още от Средновековието. Такъв е случаят със св. Филотея Търновска, родом от византийския град Поливот, чиито св. мощи са пренесени в средновековната българската столица Търново. Почитана като една от закрилниците на града, прославата на св. Филотея излиза от своя начален регионален обхват (локалната почит е първи етап от прославата на Божиите угодници) и добива общоправславни измерения. Случаят със св. крал Стефан Милутин има сходство и със прославата на сръбския св. княз Йоан – Владимир, възприеман още през Средновековието и като роден български светия. Действително в Православието светците от конкретна народност са общи закрилници за всички православни християни, без разлика от произход и народност, но любовта към собствения народ е също Божи дар и угодна Богу проява. Народностният корен създава топла и допълнително усилена връзка между православните християни от конкретнта народност и светците, които просияват от нея или са обвързани с нейната закрила исторически, по особен Божий промисъл. Тази специфика големият съвременен грузински светец св. Гавриил (Ургебадзе) описва така: „Бог! Истината! Те на над отечеството, но родината е също от Бога и е истина, че трябва да обичащ предано своя собствен народ. Всички хора по света са наши ближни в Христа. И аз ви питам: къде има тук ненавист към другите народи?! Не, има само любов. …“
Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица
Св. Стефан е бил син на сръбския крал Урош I (1243 – 1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1282 г. и царувал 39 години.
При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282 – 1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия – имало вече около 16 епархии.
Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).
В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и монастир „Св. Архангели Михаил и Гавриил“, и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: „Св. Богородица“ в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир „Св. Стефан“ (близо до пътя Митровица – Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, „Св. Георги“ в Кичевско).
За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.
Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при монастира „Св. Иоан Предтеча“.
Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.
Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.
В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.
Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.
Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.
Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1321 година.
Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.
След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква „Св. Неделя“ и са предмет на благоговейна почит от православните християни.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Свързани публикации:
Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев
Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии – Ставрофорен иконом Стефан Енев
Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
…
Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари
В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)
Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари
Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март
Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март
Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март
Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март
Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април
Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април
Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април
Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април
Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май
Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май
Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май
Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май
Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май
Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май
Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май
Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)
Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.) – 26 май
Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) – 27 май
Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски) – 28 май
Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400) – 15 юни
Житие на св. Паисий Хилендарски – 19 юни
Житие на св. Наум Охридски (от Стишен Пролог от XV в.) – 20 юни и 23 декември
Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – 25 юни
Житие на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670) – 29 юли
В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680) – 8 август
Житие на преподобни Иоаким Осоговски – 16 август
Успение на свети Иван Рилски – превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец – 18 август
Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737) – 21 август
В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки – 29 август
Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма Зографски († 1323 г.) – 22 септември
Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814) – 8 октомври
Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици († 1276) – 10 октомври
Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795) – 18 октомври
Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец – 19 октомври
Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх Търновски – 21 октомври
Житие на св. Димитър Басарбовски († 1685 г.) – 27 октомври
Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица – 30 октомври
…
„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)
Снимки: https://www.youtube.com/; http://izsofia.blogspot.com/