Казимир Попконстантинов, Анна-Мария Тотоманова, „Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост“, Издателство на БАН “Проф. Марин Дринов”, С., 2015, 223 с. (ISBN 978-954-322-810-2)
„В продължение на 380 години са открити близо 1500 надписа от Първото българско царство, които са една малка част от онова огромно епиграфско богатство, което са ни завещали нашите предци. По-голямата част от това богатство е попаднало в огромните варови пещи и в строежите на селските къщи, както отбелязва архиепископ Петър Богдан Бакшев. Но и тези, които са открити по време на археологически проучвания, са достатъчни като илюстративен материал, за да добием представа за широкото разпространение на грамотността в средновековна България и през цар-Самуиловото време.
Целта на настоящото изложение е да представи възможно най-пълноценна документация и интерпретация на всички новооткрити надписи, четене на известни и непубликувани надписи, които дълго време са останали загърбени, но се вписват в историко-културния контекст на Х–ХІ в. Паралелно с това представя нов поглед и прочит на два наскоро обнародвани като автентични надписа, в които се упоменава името Самуил.
Така поставената задача е колкото трудна, толкова и актуална, привлекателна и необходима за съвременната наука и открехва нови страници от богатата история на цар-Самуиловата епоха. Тясно свързани с името на Самуил са двата надписа: надгробният от 993 г., поставен след препогребването на неговите родители Никола и Рипсимия и брат му Давид. Във втория надпис, известен като Битолски надпис на цар Йоан Владислав, Самуил е упоменат като цар самодържец. Тези надписи не са изолирано явление и трябва да се разглеждат във връзка с останалите български епиграфски паметници и в тяхната естествена среда.“
Източник: http://baspress.com/
МИО Историци
Historia magistra vitae