ЦИФРОВИ РЕСУРСИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ (INFOСВЯТ, 2015/1 – СЕРИЯ „УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ И МЛАДЕЖ”, 53 стр. ISSN 1314-8966)
Новият брой на бюлетина INFOСВЯТ (Серия „Училищно образование и младеж”) – издание на Националния център за информация и документация (НАЦИД) – е посветен на цифровите ресурси в училищното образование. В него заинтересованият читател може да намери актуална информация за прилагането и развитието на цифровите ресурси в европейските училища, като специално внимание е обърнато на популярните напоследък образователни ресурси със свободен достъп, без да са пропуснати и добри световни практики в тази сфера. Представен е опитът на европейски страни и на държави с утвърдени добри практики в разработването и предоставянето на цифрови ресурси за училищното образование. Накратко са представени първият електронен учебник в Германия и популярни онлайн платформи за насърчаване на четивните умения у учениците. Рубриката цифри и факти възпроизвежда диаграми, в които са обобщени съвременни данни за използването на цифрови ресурси от учениците и от учителите в ЕС.
По-добра представа за съдържанието на бюлетина може да се придобие от приложените (с разрешението на редакционния съвет) извадки.
Цифровите ресурси в образованието представляват комбинация от различни видове информация – текст, изображения, аудио, видео, анимация и симулация – систематизирана за постигането на определени образователни цели и във връзка с конкретната учебна програма. Те не се ограничават само до излагане на образователно съдържание, но могат да включват и инструменти, насърчаващи обучението чрез интерактивни продукти, услуги и процеси. Поради това служат не само за нагледно представяне на учебния материал, но предоставят възможности и за оценяване чрез тестове, въпросници и др. Цифровите ресурси обикновено са адаптивни, съставени от отделни модули, достъпни чрез интернет и предназначени за ползване от различни устройства, включително и от ученици в неравностойно положение. Вследствие на това те могат да се използват в множество учебни ситуации, например за индивидуална или колективна работа, в училищна или в домашна обстановка, самостоятелно или под наблюдението на преподавател. Накратко, при адекватна употреба цифровите ресурси имат важно педагогическо значение, като поставят ученика в центъра на образователния процес. Почти неограничените възможности за тяхното приложение намират отражение в редица национални и международни документи, които подчертават необходимостта от тяхното развитие.
(„Цифрови ресурси в европейските училища” – стр. 3)
* * *
В резултат на приетата Стратегия за развитие на ИКТ [Информационни и комуникационни технологии] в образованието, през последните години в Дания са разработени редица успешни проекти в тази област. Датското правителство инвестира в изграждането на инфраструктура и в осигуряването на достъп до интернет услуги за образованието в широк мащаб. Голяма част от тези инвестиции са насочени към създаването на цифрови образователни ресурси (ЦОР) и в подготовката на учителите. Първоначално този процес обхваща началното и прогимназиалното образование, а по-късно гимназиалното и професионалното образование и обучение.
Датската педагогическа традиция набляга на развитието на независими и критично мислещи личности. Това води след себе си две последици. На първо място, датските учители са склонни да изискват високо качество от учебните ресурси. Те не приемат лесно цифровите ресурси, ако не са в съответствие с техните изисквания за качествено обучение. На второ място, ЦОР, както и други ресурси за обучение, трябва да имат отворен характер, т.е. да не бъдат насочени единствено към трансфер на знания, а да дават възможност за творческо учене.
ИКТ инициативите са доминирани от трите големи проекта: „Информационни технологии, медии и датските гимназии“ (IT, Media and the Danish Folkeskole (ITMF), „Виртуалната гимназия“ (The Virtual Gymnasium) и „Информационни технологии в датските гимназии“ (IT in the Danish Folkeskole (ITIF).
Създадена е Датска национална агенция за информационни технологии и обучение към Министерството на децата и образованието, която администрира, координира и подпомага развитието на цифровите технологии в училищното образование съобразно заложените стратегически приоритети в националната политика.
(„Опитът на Дания” – стр. 10-11)
* * *
Законът за авторското право регламентира подхода в училищата към материали с авторски права. Важността на фиксираното правило е видна, като се вземат предвид и правата на трети страни. Учебните материали са пълни с права на трети лица, т.е. права за изображения, за текст, права в аудио- и видеоматериали. Обхватът зависи от предмета и е особено висок при езиците (немски, английски) и историческите дисциплини (изкуство, история). При тях се използват дидактически четения, изрезки от вестници, снимки и оригинални текстове, за които правата за употреба се държат от трети страни. Целта на издателите е да се съберат тези права и да се преговаря със собствениците им за използване в сферата на образованието. Правоимащите се възнаграждават отчасти чрез фиксирана цена, отчасти чрез продажби, което е особено сложно при един учебник, тъй като материалът се обработва по различен начин спрямо контекста, както и във всяка отделна провинция.
Правата на трети страни усложняват идеята за изцяло свободни лицензи. Възможна последица за ОРСД [Образователни ресурси със свободен достъп] може да е концентрацията, като първа стъпка, върху предмети, които своеобразно могат да създават материали от само себе си. Природните науки са по-близо до това от хуманитарните или езиците. Трябва да се прецени и предоставянето на права на трети страни (използвани и тука).
(„Политики за образователни ресурси със свободен достъп в Европа”, Проблемът за авторското право в училищата – стр. 29)
* * *
Онлайн платформата Onilo има за цел да повишава мотивацията за четене на най-малките ученици чрез комбинация от нови медии и истории, създадени въз основа на висококачествена детска литература. Платформата се използва в Германия, Австрия и Швейцария. На сайта www.onilo.de съдържанието на множество детски книжки се пресъздава във формата на т. нар. boardstories (виртуални истории).
Виртуалните истории в Onilo са анимационни и цифровизирани версии на книги за деца, които могат да се гледат онлайн. Те напомнят на анимационни филми, като едновременно се показва и текстът от книжката. […]
Виртуалните истории са създадени с цел да увеличат мотивацията за четене на учениците. Движещите се илюстрации и текстът могат да се спрат по всяко време. Чрез компютъра, проектора или интерактивната бяла дъска виртуалните истории могат да се ползват не само в училища, но и в библиотеки и други образователни институции.
Историите са създадени въз основа на литературни творби от различни жанрове – приказки, басни, истории за призраци, произведения от детската литературна класика и др. Има и виртуални истории, създадени по значими исторически събития. Познати герои от детски книги оживяват и провокират интереса към книгата и четенето. В онлайн портала могат да се намерят задачи за насърчаване на четенето, но и материали за развитие на езиковите умения на учениците. Дори най-малките първокласници придобиват възможност лесно да развият своите писмени и четивни способности.
Много от виртуалните истории обогатяват преподаването по немски език в различни отношения. Те предлагат разнообразни дидактически и методически възможности. Включването на една виртуална история винаги цели да провокира любопитството и да заинтригува детското въображение. Има богат избор от виртуални истории – свързани с литература, история, английски език и т. н.
(„Цифровите ресурси в онлайн платформата Onilo и ролята им за насърчаване на четивните умения у учениците” – стр. 46)
Бюлетинът се издава в печатна и електронна форма и се разпространява чрез абонамент. Повече информация може да се получи на уеб страницата на НАЦИД (http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=28), на тел. 02/817 38 55 или на e-mail: requests@nacid.bg.
ПОДГОТОВКА, ПРОДЪЛЖАВАЩА КВАЛИФИКАЦИЯ И КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ В ЕВРОПА (INFOСВЯТ, 2015/1 – СЕРИЯ „ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”, 49 стр. ISSN 1314-8958)
В изданието са разгледани основните аспекти на подготовката, продължаващата квалификация и кариерното развитие на педагогическите кадри в Европа, като изисквания за първоначална подготовка, минимална образователно-квалификационна степен, стаж, алтернативи за придобиване на педагогическа квалификация, рамка на компетентностите на педагогическите кадри, кариерно развитие и продължаваща квалификация. По-специално внимание е отделено на изискванията в тази сфера в Австрия, Белгия (Френска общност), Германия и Швейцария. В рубриката „Представяме Ви” са резюмирани изискванията към подготовката на педагогическите кадри в 18 европейски страни. Накрая са приложени резултатите и изводите на работната група за училищната политика към Генералната дирекция за образование и култура на Европейската комисия.
По-добра представа за съдържанието на бюлетина може да се придобие от приложените (с разрешението на редакционния съвет) извадки.
Образованието за придобиване на квалификация, необходима за упражняване на учителската професия, обикновено включва два компонента – общ и професионален. Общият компонент се отнася до общите образователни програми и усвояване на предметите, които кандидатите ще преподават, когато придобият квалификация. Професионалната част осигурява на бъдещите учители както теоретични, така и практически умения, необходими за преподаване и заемане на педагогическа длъжност в училище.
В зависимост от начина на комбиниране на двата компонента съществуват два основни модела за първоначална подготовка на учителите. Професионалният компонент може да се осигурява едновременно и по едно и също време с общия компонент (съвместен модел) или след него (последователен модел). Това означава, че в съвместния модел студентите участват в специфично образование за учители от самото начало на тяхната програма за висше образование, докато в последователния модел – това се случва след или към края на тяхното обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен.
[…]
Във всички страни практическата подготовка (стаж) в реална работна среда е задължителна част от програмите за ППУ [първоначална подготовка на учителите]. Тя се провежда без възнаграждение в училищата и обикновено продължава няколко седмици, като може да се организира в различни стадии на програмата. Тя трябва да се ръководи от ментор (обикновено учител от училището) и да се оценява периодично от обучителите в институциите за ППУ.
В отделните страни препоръчваната минимална продължителност на стажа варира значително – от 20 часа в Хърватия, до 1065 часа във Великобритания.
[…]
Само в пет страни, успоредно с традиционните модели на обучение, се предлагат алтернативи за придобиване на педагогическа квалификация. Те се характеризират с голяма гъвкавост, кратка продължителност и в по-голяма степен подготовката е практически ориентирана. Въвеждат се, когато квалифицираните учители не достигат и е налице спешна необходимост от кадри. Алтернативните пътеки за обучение служат също за привличане към учителската професия на завършилите в други области.
(„Подготовка и продължаваща квалификация на педагогическите кадри в Европа” – стр. 3, 5, 7)
* * *
Образованието на педагогическите кадри в Австрия се осъществява в следните образователни институции:
• Специализирани средни училища, които подготвят кадри за учители в детските градини
• Специализирани средни училища, които подготвят преподаватели в областта на социалната педагогика
• Педагогически висши училища
• Университети
Средните училища за обучение на учители в детските градини имат за задача да изградят умения, необходими за изпълнението на учебните цели в детската градина и за подготовката на ученика по най-добрия начин за висше образование. Периодът на обучение трае пет години и води до получаване на учителска правоспособност и до достъп до висше образование. Завършването е със зрелостен изпит и дипломна работа.
Средните училища за обучение на преподаватели в областта на социалната педагогика имат за задача да обучат педагози, които да отговарят за изпълнението на образователните задачи в старчески домове и в центрове за дневни грижи за деца и юноши. Тези педагози се квалифицират в извънкласна работа с младежта. Те имат за цел също така да подготвят учениците за системата на висшето образование.
Учителите, завършили школите за обучение в областта на социалната педагогика, имат достъп до работа в дневни центрове, старчески домове, социално-образователни центрове за консултиране и до учреждения, които организират извънкласна работа с младежта и т. н.
Петгодишното обучение води до правоспособност да се практикува учителската професия и до достъп до висше образование. Завършването е със зрелостен изпит и дипломна работа.
(„Подготовка, продължаваща квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри в Австрия” – стр. 17)
* * *
Независимо дали следването завършва с ОКС („бакалавър”, „магистър”) или с първи държавен изпит, то е на модули и с кредити. Изпитите се провеждат по време на следването. Завършването на следването е предпоставка и дава право за държавната практическа подготовка (стаж).
Провеждането на първия държавен изпит е отговорност на държавните изпитни служби, подчинени на компетентните образователни министерства. Изпитите за ОКС „бакалавър” и „магистър” са отговорност на висшите училища.
Практическата подготовка приключва с (втория) държавен изпит. Полага се пред държавна изпитна служба или държавна изпитна комисия и обикновено се състои от четири части:
• писмена домашна работа в областта на педагогиката, педагогическата психология или дидактиката на един от учебните предмети;
• практически изпит с демонстрационни уроци по избраните предмети;
• изпит по основните въпроси на пе дагогиката, училищното и административното право, училищната администрация и (ако е необходимо) социологическите аспекти на училищното образование;
• изпит върху дидактически и методически въпроси на изучаваните предмети.
(„Подготовка, продължаваща квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри в Германия” – стр. 25-26)
Бюлетинът се издава в печатна и електронна форма, като се разпространява чрез абонамент. Повече информация по този въпрос може да се получи на уеб страницата на НАЦИД (www.nacid.bg), на тел. 02/817 38 55 или на e-mail: requests@nacid.bg.
д-р Йордан Илиев
