Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Анатолий Оптински Младши (Потапов) (1855 – 1922)

На 30 юли се отбелязва паметта на един от светите Оптински старци и утешители на много страдащи и измъчени души – св. Анатолий Младши (Потапов). Поради своята отдаденост на нуждаещите се от утеха и съвет хора, св. Анатолий е наречен от благодарния народ „утешителят“ и „вторият Серафим“ (като продъжител на делото на славния утешител всички страдащи и измъчвани от болка – св. Серафим Саровски († 1833).

Кратко животоописание на св. преп. Анатолий Оптински (Младши)

От ранна възраст калужкият младеж Александър Потапов се стремил към духовен живот и монашеско служение, но майка му го възпирала. В 1855 година, скоро след нейната смърт, тридесетгодишният Александър отишъл в Оптинската Пустиня. Скоро станал келийник при стареца Амвросий, а след това – при преподобния Йосиф. Монашеското подстрижение се състояло на 3 юни 1895 г., а в 1906 г. станал духовник на Шамординската обител, навлизайки постепенно в старчески труд.

След смъртта на преподобните старци Йосиф и Варсануфий, Анатолий станал продължител на Оптинското старчество, заедно със стареца Нектарий (Тихонов). Докато старецът Нектарий бил духовник на скитските братя и интелигенцията, старецът Анатолий бил „народен старец“: той обгрижвал най-вече миряни от простолюдието. Бил „винаги смирен и никога не униващ“, приветлив, ласкав, сърдечен, готов винаги да се отдаде на тези, които го търсели в скърби и болка. Народът ласкаво го наричал „утешителят“, „вторият Серафим“ и се стичал при него за благословия, за изповед и миропомазване.

Владимирският храм бил отворен до късна вечер, а притворът му, в който старецът приемал посетителите, бил винаги пълен с народ: старецът приемал всички без ограничение на времето и въпреки безкрайната умора и мъчителната болест.

След закриването на Оптина при стареца дошли за обиск, а след обиска последвал и арест. Повели болния старец към затвора, но по пътя състоянието му се влошило и той се озовал в болница. По погрешка го приели като болен от тиф, остригали косата и брадата му, но диагнозата не се потвърдила и той напуснал болницата. Старецът се върнал в Оптина измъчен, но със светла усмивка и с благодарност към Господа на уста.

На 29 юли 1922 година  в манастира отново дошла държавна комисия. Започнали разпити, намислили да арестуват и умиращия старец. Праведникът помолил за една нощ отсрочка, за да се приготви. През нощта му станало лошо и братята повикали лекар, но той не намерил заплаха за живота на стареца. На сутринта келийникът му отец Варнава заварил преподобния на колене, но скоро разбрал, че старецът тихо е отишъл при Господа.

Погребали го редом с преподобния Амвросий. Светите мощи на стареца Анатолий  пребивават от 1998 година в храма в чест на Владимирската икона на Божията майка.

Превод Pravoslavieto.com, на основата на Православные Старцы XX Века от Светлана Девятова

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Свързани публикации:

Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Паисий Светогорец (1924 – 1994)

Светила на Православието от XIX – XX в. – св. Софроний (Сахаров) (1896 – 1993), основател на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс

Светила на Православието през XIX – XX в.: Православието като философия на живота – от св. Юстин Попович († 1979)

Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Юстин Попович (1894 – 1979)

Светила на православието през XIX – XX в. – документален за св. Йосиф Исихаст (1898 – 1959)

Светила на Православието през XIX – XX в. – Хирургът в расо (св. Лука Кримски (1877 – 1961)

Светила на Православието от XIX – XX в. – излезе нова книга за св. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995)

Светила на Православието от XIX – XX в. – излезе нова книга за св. Порфирий Кавсокаливит (1906 – 1991)

Светила на Православието от XIX – XX в. – св. Варсануфий Оптински (1845 – 1913)

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950)

Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)

Слово за Благовещение от св. Серафим (Соболев), произнесено на 25 март, 1946 г.

Слово на Сретение Господне от св. Серафим (Соболев), произнесено в София през 1947 г.

Петдесетница – слово на св. Серафим Софийски чудотворец по повод празника през 1926 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *