Забележителни български духовници и подвижници на благочестието

Митрополит Борис Неврокопски (1888 – 1948). През 2016 г. Българската православна Църква започва процедура за изследване живота и делото на митрополит Борис по повод повдигнатия въпрос за неговата канонизация

В българската историческа наука въпросът за значението на Българската православна Църква за българският народ е многократно засяган. Църковният принос, както като духовно съкровище, така и като богатство от достойни родолюбиви представители, е забележителен. България дава на православието паметта на свети владетели (Тервел, Борис I, Петър I), на воини (св. Михаил Воин), на книжовници и пастири (св. Седмочисленици, св. патриарх Евтимий, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и на множество мъченици особено от периода на османското владичество над българските земи (княз Боян – Енравота, Софийските мъченици, св. Райко Шуменски, св. Игнатий Старозагорски, св. Йоан Българин и др.). Пламъкът на техния живот, осветен винаги от духовна, интелектуална и дори физическа жертва, е поддържал горящ огъня на българщината и в най-тежките години от българската история. Сред тези светли личности се нареждат и много архипастири, пастири и монаси, чиито имена не са (или все още не са) част от празничния каледар на Българската православна Църква, но чието духовно служение и обществено-полезни дела допринасят за издигане и утвърждаване на морално-нравствените сили и народностно самочувствие на българите. Такива са Неофит Рилски (1793 – 1881), митрополит Климент (Васил Друмев) (1841 – 1901), митрополит Борис Неврокопски (1888 – 1948 г.) и много много други свещенослужители и подвижници на благочестието, които от своя кръг и местната енория до цели митрополии и в рамките на цялата държава и дори сред българите извън нея оказват своето благоприятно и благодатно въздействие. Споменът за тях трябва да бъде съгряван, а списъкът им – попълван.

Първа и Втора Българска държава:

Османско владичество през XV – средата на XVIII в.:

Българско Възраждане – XVIII – XIX в.:

Забележителни български духовници – архимандрит Йосиф Строителя (1766 – 1860) – Исторически музей – Батак

Йеромонах Григорий (поп Лигорко) Роден около 1800 година, починал около 1880 година – Стою Н. Шишков

Българската държава 1878 – 1944 г.:

„Добротворецът“ – документален филм в памет на митр. Неофит Видински (1868 – 1971)

Екзарх Йосиф I – стожер на Православието и българската национална кауза – Христо Темелски

Очерк за личността и живота на Пловдивския митрополит Максим – Ангел Карадаков – Ангел Карадаков

Димитър Маринов (1846 – 1940) – православният свещеник и етнограф – Юлия Йорданова

Неврокопски митрополит Борис и неговата забележителна духовно-пастирска и социална дейност – Георги Канев

Българската държава 1944 – 1989 г.:

Ловчавска св. митрополия започва поредицата „Съвременни подвижници на благочестието“ с книгата „Схиигумения Мария. Жизнеописание и писма до Левкийския епископ Партений“

Неврокопски митрополит Борис и неговата забележителна духовно-пастирска и социална дейност – Георги Канев

Отец Георги от Жегларци (1923 – 2015) – несломен от богоборческите времена съвременен духовен будител –  Георги Тодоров

Българска държава – съвремие (1989 и сл.):

Отец Георги от Жегларци (1923 – 2015) – несломен от богоборческите времена съвременен духовен будител –  Георги Тодоров

Кратки щрихи от живота на един от съвременен подвижник и будител – отец Димитър Вукадинов (1930 – 2012) – Ангел Карадаков


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *