На 25 ноември се празнува паметта на св. Климент Охридски († 916 г.) един св. Седмочисленици, архипастир, проповедник, чудотворец и сред основоположниците на българската просвета.
Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец
Бог във всички времена си има мъже, които просияват за Негова слава със светлината на живота си като светила в света, „имайки в себе си словото на живота“. Именно такива мъже просветиха българската страна в последно време, като просияха с учение и чудеса пред Бога и народа: Методий, който красеше Панонската епархия като архиепископ Моравски, и Кирил, който подчини на Христовата мъдрост елинската философия, както се подчинява робиня на господарката си, и който познаваше естеството на действително съществуващото, толкоз повече на Единия Съществуващ, чрез Когото получи битието си всичко несъществувало. Като приеха Бога в себе си поради чистотата на живота си, те получиха словото на учителството по гръцки език. Но понеже славянският или българският род не разбираше по гръцки съчинените Писания, те считаха това за най-голяма загуба и основание за неутешима скръб. И обърнаха очи към Утешителя, Чийто първи дар са езиците, предадоха се на прилежен пост и непрестанна молитва и откриха славянските букви, преведоха боговдъхновените Писания от гръцки на български и се постараха да преподадат божествените учения на най-умните свои ученици, от които най-избрани и първи са Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
А Христовите изповедници, научени от Господа, когато ги гонят от този град, да бягат в друг, се надяваха да намерят покой в България – нали свети Климент беше от български произход както и свети Наум? Само се стараеха да се скрият от човешки очи, пък от храна и дрехи търпяха лишение както и всякакво друго страдание.
Затова се видяха принудени да се разделят един от друг поради страх и един тръгна насам, а друг нататък, Климент взе Наума и Ангелария и вървяха по пътя към Дунава, и като срещнаха някакво село, пожелаха да позволят на телата си един малък отдих, понеже бяха отрудени с лишение от храна и дрехи.
Потърсиха в селото кой е боголюбив и страннолюбив и белязан с благочестив живот. Намериха такъв един и ги прие. Той имаше красив син и в разцвета на своята възраст. Но когато гостите влязоха в дома, синът се лиши от живот. Колко страдаше горкият баща, колко много ридаеше за своето чедо и какво само не каза на гостите:
– Хубава награда за моето гостоприемство. Затова ли ви отворих вратата си, за да се заключи моят дом, лишен от наследник? Не сте ли вие някакви чародеи и врагове на Единия Бог, поради което така бях осъден от Него, задето приех под своя покрив неприязнени Нему хора? Обаче няма да избегнете присъдата си, защото сте попаднали в ръцете на баща, който заради вас оплаква своя син!“
И поиска да му донесат вериги и мъчителски оръдия. Но и те самите страдаха не по-малко от бащата. Разсъдиха да се обърнат с дързновена вяра, за която всичко е възможно, дори и невъзможното според думата на Господа, а пламналия гняв на бащата те успокояваха, жестокостта на справедливата му ярост смекчаваха и казваха:
– Човече Божий, ние не сме чародеи, а служим на истинския Бог, Който с докосване на ръката Си побеждава смъртта. Затова, ако смяташ нас виновни за смъртта на твоя син, бъди спокоен! Защото ние вярваме, че Господ ще му дарува живот заради нас!
И като се помолиха за детето, го представиха живо на скърбящия баща. Тогава бащата завика вън от себе си от радост:
– Свети раби Божии, спасители на моя дом, простете ми, защото съвсем не ви познавах, преподобни отци! Но ето, всичко мое е пред вас, пред вас съм и аз, вашият бъдещ раб! Използвайте всичко мое, само да гледам моето чедо, което вие сега ми родихте!
Те похвалиха вярата на човека, но бързаха към предстоящия път и като приеха само нещо за из път, се отправиха към Дунава, изпратени с много почести. Когато бяха на Дунавския бряг, видяха силното течение, свързаха три дървета с лико и пазени от силата свише, преминаха реката. И като пристигнаха в Белград, който е забележителен сред крайдунавските градове, се явиха пред Боритакан и му разказаха всичко за себе си. Той разбра, че това са велики хора и приближени на Бога.
И разбра, че трябва да изпрати тия странници на българския княз Борис, чийто ипостратег беше сам той, защото знаеше, че Борис жадува за такива мъже. След като ги отмори от далечния път, той ги изпрати на княза като много ценен дар, като му докладва, че те са такива, каквито той желаеше много силно. Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава. Попитани за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици.
Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието. Самият той имаше силно желание да беседва всеки ден с тях и да се учи на древни истории и светийски жития и да прочита Писанията чрез техните уста. Но и всички, които бяха при него, по знаменит род и голямо богатство превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха.
После този същински Божий подстратег Михаил когото ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли как да даде пълна свобода на тези свещени мъже за Божието дело. Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия, като й постави за управител Домета и като го откъсне от областта на Курта, да предаде на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да предаде Домета. Като го изпращаше за учител на Кутмичевица, той издаде заповед до всички жители на оная страна с ревност да приемат светеца и да му дадат всяко изобилие, да му поднасят дарове и чрез видимото пред всички, да проявят скритото в душата съкровище на любовта. И за да ги засрами още повече, сам Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени изобилно с всички необходимо и със собственост на комитски род, а и в Охрид и Главеница му подари места за почивка. И по този начин неговата чудна душа изливаше върху Христовия раб своята любов към Христа, колкото можеше, и представи на другите пръв пример на такова ценно усърдие. Във всяка област той вършеше всичко с помощта на триста свои ученици, които нищо не плащаха на княза, а служеха на Бога и предназначени да дават на Него, по-скоро получаваха от Него.
Климент вършеше това цели седем години. Осмата година на неговото учителство бе последна в живота на Божия раб Михаил-Борис, осветения княз на България. Властта пое неговия син Владимир, но четири години беше на власт и умря, а наследник на всичко стана брат му Симеон, който и пръв се провъзгласи за Император Български. Него Михаил роди по свой образ и по свое подобие, запазил неизменни чертите на неговата благост, към всички прост и добър (най-вече към ония, които полагат обет за чисти нрави и които водят християнски живот), проявяваше гореща вяра и го изяждаше ревността за Божия дом. Затова той запълни отсъствието на баща си, засили проповедта за Бога, навсякъде се зидаха църкви, православието постави непоколебимо и даде широк път на Божия закон.
Понеже вестите правеха Климента велик и наистина с висок възход в сърцето, те съвършено плениха и цар Симеон и го направиха любител на неговата добродетел. Затова царят повика светеца, встъпи в беседа с него и като почувства освещение даже от неговия външен образ – блаженият беше внушателен дори и за враговете със своя външен вид, – той започна много да възхвалява българската страна и да смята блажено своето царство, загдето е получило от Бога такова велико благо – Климента. След това като разсъди с най-умните си съветници, които се отнасяха към Климента с голямо внимание като към баща и вярваха да угодят на Бога с това, с което биха изразили своята почит към него, го предложи за епископ на Дрембица и Белица.
Така Климент бе поставен за пръв епископ на български език. Когато му се връчи епископското дело, той положи висотата на своя сан за основа на своето издигане към Бога и към първите си трудове прибави многократно повече.
Тъй като в цялата българска страна растяха диви дървета и тя се нуждаеше от облагородени плодове, той й подари и това благо. Пренесе от страната на гърците всякакъв вид благородни дървета и чрез присаждане облагороди дивите, та и по този начин да настави човешките души да усвоят соковете на благостта и да принасят плод на Бога – изпълнението на божествената воля, която той самият беше направил своя храна. Така изцяло беше полезен за душите и се грижеше да разширява Божията Църква, без да има грижа за своето тяло, но имаше грижа за множеството, за да се спасят.
Имайки такава любов към Бога, синът влюбен в небесния си Баща имаше големи свидетелства, че е възлюбени от Него… Веднъж се връщаше от Белица в Охрид, било за да види народа в тоя край, дали са крепки духом, било свободното си време да посвети на богосъзерцание в манастира, чиято красота обичаше и тежко му беше да се развлича някъде другаде. Но двама разслабени паднаха пред него на пътя му, един от които освен това беше лишен и от светлина на очите, и развълнуваха неговата състрадателна душа към жалост. Но колкото беше готов да съжали, толкова беше устремен към смиреномъдрие, и по-голяма беше неговата грижа да скрие чудесата си, отколкото желанието на парализираните да получат изцеление. Затова се огледа наоколо и като не видя никого, вдигна очи към небето и простря преподобни ръце за молитва и низведе божествената помощ: докосна се до разслабените тела със същите ръце, с които изпълни молитвата си, и това докосване стана за тях стягане и свързване на членовете. И както казва Исаия, всеки от тях скачаше като елен, макар преди това да беше не само хром, но и целият беше неподвижен и не се различаваше от земята, върху която лежеше. И за слепия скоро изгря светлината, и величаеше Господа с висок глас. Но не можа съвсем да се скрие това чудотворение от човешките очи: видя един от слугите му. И понеже светият знаеше, че той е бил таен зрител на станалото – беше се скрил до килията му и гледаше оттам, му заповяда никому да не казва за видяното, докато е жив.
Вече преклонен от старост и изтощен от трудове, той реши да се откаже от епископията, не че бяга или се отказва от сана си, в който го постави Дух Свети да пасе Божията Църква, а поради блажено и божествено благоговение: боеше се да не би поради неговата немощ да се разруши делото Божие.
Затова дойде при царя и рече:
– Царю благочестиви, докато тялото ми беше годно за църковните трудове и грижи, които са по-тежки от гражданските, ако бих оставил Божията Църква, използвайки своята властна ръка, всички биха осъдили това като наемническа постъпка: защото наемникът има навика да бяга и да оставя овцете, когато вълкът идва. А за мене какво оправдание би имало, без да виждам някакъв вълк да оставям стадото? Затова и не го оставих даже до този момент. Но понеже виждаш, че ме е налегнала старост и премногото трудове ми отнеха всичката сила, погрижи се за Църквата и дай на Божия дом някой по-млад човек, който ще има душевната и телесна сила да поеме църковните грижи! Изпълни ми тази последна просба: дай ми възможност тези последни дни да беседвам със себе си и с Бога! За такова нещо удобно жилище ще ми бъде манастирът, дай ми да умра в него! Какво общо между мене и грижите, които изискват по-крепки членове? Ако ли съм вече немощен за църковните грижи, защо да си присвоявам още това достойнство? Павел нарече епископството „дело“, затова трябва да стои далеч от него неспособният за делото. Нали няма да искаш да видиш Църквата, процъфтяла под моето име повече от много други, под същото това име да завехне?! А както рекох, запази красотата й чрез други по-силни! Защото голяма е опасността нейните дела да се разстроят поради моята немощ!
Царят ужасен от изслушаната нова реч, каза:
– Защо говориш това, отче? Как бих изтърпял да виждам да седи на твоя трон друг, докато ти си жив? Как бих лишил царството си от твоите архиерейски благословии? Твоята оставка от епископския трон ми изглежда като зловещо предсказание за моето сваляне от царския престол! Ако нещо съм ти съгрешил в неведението си – аз не си спомням нещо такова, – ако с нещо съм оскърбил твое Преосвещенство, и ако ни щадиш като баща и не искаш да откриеш моето невнимание към тебе, а скриваш истинската вина под претекста на твоята немощ – кажи, моля ти се! Готов съм да отговарям и чедото да изцери страданието на баща си! Ако ли нямаш какво да ни порицаеш, защо искаш да оскърбиш ония. които с нищо не са те оскърбили? Но даже и клира нямаш основание да обвиниш като противен и твърдоглав, защото всичките ти си ги родил чрез Евангелието и си ги покорил на себе си и Бога. Затова защо оставяш своите чеда, ридаещи за твоето неблагословно отричане? Дали ще ме послушаш, отче, или не, но аз дръзновено ще кажа: каквото и да кажеш, няма да те послушам; каквото и да направиш, няма да склоня! Считам отричането прилично само за недостойните, а ти си над всяко достойнство!
Старецът склони и нищо повече не прибави към своите думи пред царя за отричането си и се завърна в своя манастир.
Но Всевишният Цар се оказа благосклонен към неговото намерение: още с връщането си легна болен. Предузнал смъртта си, подари на българските църкви предсмъртен дар: преведе останалото от Триода, защото едва тогава завърши песните от Томина неделя до Петдесетница. И от този случай остроумните могат да съдят какъв е бил, когато е бил крепък телом, щом като и в болест уморяваше себе си с такива трудове. Но вътрешният му човек наистина се обновяваше в такава степен, в каквато външният тлееше и можеше да каже с Павел: „Кога съм немощен, тогава съм силен“ (2 Кор. 12:10). И направи завещание – и това според каноните – за книгите, които написа, и за всичко останало. Всичко раздели на две и остави едната половина на епископията, а другата на светата си обител, като и с това показа как трябва да се печели и употребява – и двете според Божието повеление. Възможно ли е по-похвално отричане от имота си от това на великия Климент?
След като така живя и украси дадения му от Бога трон, той положи край. приличен на началото, и отиде при Господа. Над божественото му тяло, равностойно по чест с душата, се извърши преподобно опело и бе погребано в света обител, където сам със собствени ръце си беше приготвил гроб от дясната страна на притвора, на 27 юли 916 г., в дните на българския цар Симеон.
Но и това е голямо доказателство за единодушието на светците, което аз не знаех: пред неговата кончина някои от неговите ученици видели насън, че дошли Кирил и Методий при блажения и предсказали края на живота му.
Молитвена възхвала:
АКАТИСТ НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ КЛИМЕНТ, АРХИЕПИСКОП ОХРИДСКИ
Кондак 1.
Всепобедният военачалник на светлите безплътни сили те проводи, светителю отче Клименте, да прогониш бесовския мрак от българската земя. Затова ние, твоите чеда, просветени чрез словото ти, празнуваме твоята пресветла памет, възпявайки те с тая песен:
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Икос 1.
Ти си ангелът на Охридската църква, светителю отче Клименте, получил ангелската просвета от първоучителите на славянския род. Сам ти просвети и нашите сърца, за да ти пеем достойно тази хвалебна песен:
Радвай се, от Бога даруван сине на своите родители!
Радвай се, от Бога предизбран Христов свидетелю!
Радвай се, ти, който от майчиното мляко си възпитан в благочестие!
Радвай се, ти, който от детство си придобил правия дух Божи!
Радвай се, ти, който от младини си отправил взор към небето!
Радвай се, ти, който от първо дихание си възлюбил Бога!
Радвай се, ти, който се възнасяш с молитвите си към Бога!
Радвай се, ти, който се храниш с благоуханието на целомъдрието!
Радвай се, ти, който си роден за просвещение на българския род!
Радвай се, ти, който си възприел правата вяра от светите Методий и Кирил!
Радвай се, ти, който от тях премъдро си утвърден в православието!
Радвай се, неуморни радетелю за Христовото благовестие!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 2.
Виждайки след смъртта на свети Методий лютото гонение от папските духовници срещу учениците Методиеви, ти, светителю отче Клименте, изпита тежка скръб, но ти не потърси спасение от другаде, а възложи цялата си надежда на Бога, и дойде в нашата славянобългарска страна, пеейки с твърда вяра: Алилуия!
Икос 2.
Помрачен от латинската ерес, княз Светополк те хвърли в тъмница заедно с твоите съратници, светителю отче Клименте, и след тежки мъки те прогони към бреговете на Дунава. Ние те възпяваме като непоколебим изповедник на православието с тази похвална песен:
Радвай се, ти, който мъжествено встъпи в бран със злите латинци!
Радвай се, ти, който претърпя от тях люто гонение!
Радвай се, ти, който показа апостолска ревност!
Радвай се ти, който пренебрегна всичко заради благочестието!
Радвай се, ти, който не се убоя от жестоките мъки за православието!
Радвай се, ти, който предаде себе си на апостолска нищета заради Бога!
Радвай се, блюстителю на заповедите Господни!
Радвай се, изпълнителю на заветите на твоите наставници!
Радвай се, велегласни проповедниче на Евангелието сред славяните!
Радвай се, строги пазителю на чистотата на православието!
Радвай се, прекрасни храме на Светия Дух!
Радвай се, дързновени изобличителю на триезичното заслепление!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 3.
Сила Божия те напътстваше, светителю отче Клименте, да се отправиш заедно със своите събратя Наум и Ангеларий в богохранима България, където ти с твърда надежда начена да разпространяваш евангелската проповед на славянобългарски език, благодарствено възклицавайки: Алилуия!
Икос 3.
Дух Божий те отведе заедно с твоите съпътници в дома на боголюбив българин, светителю отче Клименте, комуто ти с молитва възкреси внезапно починалия обичан син. И ние, като се удивляваме на пребъдващата у тебе равноапостолна сила Божия, благоговейно ти пеем:
Радвай се, ти, който изтърпя негодуванието на скръбния баща!
Радвай се, ти, който след възкресението на мъртвия получи изобилните му благодарения!
Радвай се, ти, който с това спечели топла любов!
Радвай се, ти, който с това посрами лукавия!
Радвай се, ти, който с любовта си привлече всички към себе си!
Радвай се, ти, който в името на Христа успяваш всичко да направиш!
Радвай се, извършителю на велико чудо!
Радвай се, възкресителю на починалия момък!
Радвай се, ти, който със смирението си покри чудотворението!
Радвай се, ти, който с чудотворението обърна всички към Бога!
Радвай се, ти, който чрез благодатта на Бога си получил укрепление!
Радвай се, ти, който носиш в сърцето си дух на умиление!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 4.
Вълна на духовна радост се понесе над благочестивите люде, когато ти, светителю отче Клименте, стъпи на българската земя, а само духовете на идолослужението, предчувствайки края на своето царство на мрака, възнегодуваха срещу тебе, защото само те не можеха да пеят: Алилуия!
Икос 4.
Като чу благочестивият цар Борис за идването ти вкупом с твоите съпътници на българска земя, светителю отче Клименте, заповяда да бъдете изпратени при него с подобаващата ви се чест, защото той търсеше мъже достойни, които да проповядват словото Божие сред неговия новопокръстен славянски народ. Радвайки се наедно с него и ние днес ти пеем:
Радвай се, ти, който ни озари с Божията светлина!
Радвай се, ти, който ни просвети с пречистите догмати!
Радвай се, ти, който с апостолските си дела прослави Бога!
Радвай се, ти, който в живота си просия като земен ангел!
Радвай се, учителю на православната вяра!
Радвай се, радетелю на църковното служение!
Радвай се, ти, който блестиш със смирение и кротост!
Радвай се, ти, който си подобен на небесните ангели!
Радвай се, ти, който си вечно цъфтящ храст при извори водни!
Радвай се, ти, който носиш живата вяра в сърцето си!
Радвай се, ти, който като крин с благодатта си изпълваш Църквата с благоухание!
Радвай се, ти, който още на земята си получил небесния венец!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 5.
Светла, от Бога проводена звезда озари богохранимата българска земя, светителю отче Клименте, когато управителят на Белград те изпрати при българския цар Борис за да научиш неговите люде да проумеят православната вяра и да пеят на Христа: Алилуия!
Икос 5.
Като те видя благочестивият цар Борис, светителю отче Клименте, посрещна те като велик изповедник на православието, а като видя и твоето благочестие, проявено чрез Дух и сила, и като усвои от тебе словото и мъдростта на Божественото писание и християнските добродетели, отдаде ти достойна почит, като те възхвали с тия слова:
Радвай се, носителю на непоколебима вяра!
Радвай се, учителю на православно благочестие!
Радвай се, ти, който не скри таланта си в земята!
Радвай се, ти, който обогати народа ни с православието!
Радвай се, ти, който усърдно просвещаваш народите във вярата!
Радвай се, ти, който явяваш със себе си апостолски подвиг!
Радвай се, ти, който блестиш със всички добродетели!
Радвай се, ти, който сияеш с правда и любов!
Радвай се, ти, който в смирението си не се превъзнесе от почестите!
Радвай се, ти, който с молитвите си носиш благодат на народа!
Радвай се, ти, който вършиш чудеса пред ония, които те почитат!
Радвай се, ти, който се явяваш със знамения на ония, които ти се молят!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 6.
Ти стана първоименит проповедник на Евангелието в българската земя, светителю отче Клименте, и затова мнозина от цялата страна се устремиха към тебе, за да чуят от твоите боговдъхновени уста спасителното учение, и в домовете си те канеха, за да ги научиш с умиление да пеят на Христа: Алилуия!
Икос 6.
След като огря със светлината на православното благочестие източните страни на България, светителю отче Клименте, благоверният цар Борис те проводи и към западните предели на своето царство, та и там да просветиш народа със словото на истината и да бъдеш прославен с тия хвалебни слова:
Радвай се, първоучителю на славянобългарския народ!
Радвай се, просветителю на Македония!
Радвай се, разрушителю на езическите капища!
Радвай се, строителю на Божии храмове и манастири!
Радвай се, ти, който прогони мрачните суеверия!
Радвай се, ти, който утвърди в живота Божиите заповеди!
Радвай се, пазителю на чистото православие!
Радвай се, застъпниче наш пред Бога!
Радвай се, ти, който изкорени измамата на идолослужението!
Радвай се, ти, който насади истините на Богопочитанието!
Радвай се, ти, който пося семето на чистите християнски нрави!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 7.
По Божие изволение благоверният цар Борис те издигна с почести и дарове, светителю отче Клименте, но ти запази апостолското смирение и според думите Господни изпълни дълга си като последен раб Христов, пеейки непрестанно: Алилуия!
Икос 7.
Ти просия в българската земя като нов апостол Павел, светителю отче Клименте, разкривайки на народа божествените догмати на вярата и спасителните заповеди Христови за православна просвета и благочестив живот. Ние благоговеем пред дълбината на твоето учение и те славим с тази песен:
Радвай се, пастиреначалниче, който ни води към Бога!
Радвай се, духовни наставниче на нашия народ!
Радвай се, състрадателни архипастирю в Христа!
Радвай се, отче снизходителен към молбите на твоите чеда!
Радвай се, ти, който водиш ангелски живот!
Радвай се, ти, който служиш на Бога с ангелските чинове!
Радвай се, ти, който се отрече от земните страсти!
Радвай се, ти, който придоби ангелско безстрастие!
Радвай се, ти, който сочиш на твоето паство пътя към небето!
Радвай се, ти, който цериш всички ни безсребрено!
Радвай се, ти, който избавяш от напасти ония, които те тачат!
Радвай се, ти, който даваш лек за душите и телата на ония, които ти се молят!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 8.
Като виждаме твоето странническо житие, светителю отче Клименте, и ние се поучаваме да не се пристрастяваме към суетата на този век, а да живеем като странници през дните на нашето земно странствуване, като пеем непрестанно на Подвигоположника и Спасителя Христа: Алилуия!
Икос 8.
Ти всецяло предаде себе си на благовестието Христово, светителю отче Клименте, и като събра отвсякъде множество ученици, с духовни грижи възпита душите им и им разкри дълбоката мъдрост на Писанието, затова ще бъдеш ублажаван от всички твои чеда с тия похвални слова:
Радвай се, ти, който си изяснил дълбоката мъдрост на Светото Писание!
Радвай се, ти, който си разкрил на твоите ученици тайните на богословието!
Радвай се, ти, който си надвил козните на латинската ерес!
Радвай се, ти, който си унищожил вражеските заблуди!
Радвай се, архангелска тръба, от която гърми гласа на благовестието!
Радвай се, медоносна пчела, която обилно смучеш от нектара на Писанието!
Радвай се, съставителю на проповеднически поучения!
Радвай се, любителю на духовни съзерцания!
Радвай се, ти, който сред многословието на учителството запази безмълвие!
Радвай се, ти, който в основата на живота си, си поставил смирението!
Радвай се, ти, който си смирил себе си в трудове и подвизи!
Радвай се, ти, който непрестанно си пребивавал в пост и молитва!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 9.
Ти показа превелико усърдие в просвещението на нашия народ, светителю отче Клименте, и затова великият цар Симеон те проводи за архипастир в Охрид. А людете Божии, като видяха новопросиял архиерей от своя род, благодариха Богу и с радост запяха: Алилуия!
Икос 9.
Мъдрословесни витии не смогват да възхвалят многостранните твои трудове, светителю отче Клименте, защото ти всестранно и справедливо си родил Божието свещенство: достойно си възвеждал в свещенически сан, неуките си обучавал на писмо, на преуспяващите си преподавал Божията премъдрост – за всички си бил всичко, та по всякакъв начин да приготвиш мнозина за служба на народа, затова ние те прославяме, възклицавайки:
Радвай се, светило на архиерейското служение!
Радвай се, поборниче срещу всяка ерес!
Радвай се, архипастирю на словесното стадо!
Радвай се, вместилище на всяко дарование небесно!
Радвай се, пример на беззаветно светителство!
Радвай се, образец на богомъдро учителство!
Радвай се, на благоговейното свещенство украшение!
Радвай се, небесни зефир на духовното утешение!
Радвай се, неизтощими източниче на всяко усърдие!
Радвай се, кротки наставниче на всяко поучение!
Радвай се, непоколебими стълбе на православието!
Радвай се, небесно съкровище на българската страна!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 10.
Ти пожела да спасиш повереното ти от Бога стадо, светителю отче Клименте, и затова неуморно обходи с апостолска ревност цялата страна, изкоренявайки всяко идолослужение, призовавайки народа към спасение и утвърждавайки всячески православието, за да можем всички с едни уста и едно сърце да пеем на Христа: Алилуия!
Икос 10.
Крепост и защита на всички ни си ти, светителю отче Клименте: ти помагаш на безпомощните, ти се застъпваш за онеправданите, ти чудотворно укрепваш разслабените, изправяш хромите, даваш зрение на слепите. Затова ние те прославяме с тая похвална песен:
Радвай се, ти, който си въздигнал манастир на изцелителя свети Пантелеймон!
Радвай се, ти, който като него си получил от Бога благодат за изцеление!
Радвай се, ти, който избавяш от беди ония, които те почитат!
Радвай се, ти, който успокояваш душите на ония, които прибягват към тебе!
Радвай се, защото под твоето крило ние се запазваме от напасти!
Радвай се, защото пред твоето лице ние горещо се каем за греховете си!
Радвай се, ти, който се издигаш в съвършенството към Небесния Отец!
Радвай се, ти, който имаш любовта на Добрия Пастир – Христа!
Радвай се, ти, който обладаваш всички добродетели!
Радвай се, ти, който си преминал този свят в ангелско житие!
Радвай се, защото те слави целият православен български народ!
Радвай се, защото те чествуват всички православни църкви!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 11.
За да възнасяш молитви към Бога в монашеско безмълвие и да се приготвиш за отхождение от мира сего, ти си пожелал, светителю отче Клименте, да се отдалечиш в манастир, а на светителското ти място да дойде друг, който ще може да пее бодро Богу: Алилуия!
Икос 11.
Но благоверният цар Симеон, виждайки в тебе незаменим богосияен светилник, не искаш да те отпусне. Тъй и ние, привързани духовно към светите ти нозе, молим те да пребиваваш неотлъчно с нас и от чисто сърце ти пеем тая богохвална песен:
Радвай се, защото си достигнал безстрастието на безплътните!
Радвай се, защото си придобил достойнствата на ангелите!
Радвай се ти, който си възненавидял фарисейското високомерие!
Радвай се, ти, който си обикнал митаревото смирение!
Радвай се, ти, който си наставлявал с боговдъхновени поучения твоето паство!
Радвай се, ти, който си запазил от всякакви ереси твоите люде!
Радвай се, първопрестолниче на нашите свети архиереи!
Радвай се, наставниче на нашите благоговейни свещеници!
Радвай се, ти, който си угодил на Бога с чистите си добродетели!
Радвай се, ти, който си възрадвал ангелите с християнската си правда!
Радвай се, защото сега си наследник на вечния блажен живот!
Радвай се, защото ти изливаш благодат върху ония, които прибягват към тебе!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 12.
Тогава Небесният Цар, като пожела да ти даде благодатта на вечната награда, изпрати ти, светителю отче Клименте, предсмъртна помощ. А ти, като предусети смъртния си час благослови твоя народ и така в Христов мир предаде светата си душа в Божи ръце, пеейки Богу безконечно във вечността: Алилуия!
Икос 12.
Като ти пеем тия похвални песни, светителю отче Клименте, ние прославяме многобройните чудеса, извършени пред твоите свети мощи: бесове биват прогонени, сухи ръце и нозе биват съживявани, слепи очи биват отваряни: затова ние непрестанно ти пеем:
Радвай се, защото твоите свети мощи ни дават духовно изцеление!
Радвай се, защото молитвата в твоя свят храм носи избавление от всички болести!
Радвай се, чудотворче, който съживяваш сухи членове!
Радвай се, противоборче, който освобождаваш хората от бесове!
Радвай се, защитниче, който ни защитаваш от вражески нападения!
Радвай се, целебниче, който ни лекуваш от всички страсти!
Радвай се, ти, който осветляваш пътя на православните люде!
Радвай се, ти, който извеждаш техните души от мрака в светлината!
Радвай се, ти, който си източник на неизброими чудеса!
Радвай се, ти, който си похвала на православния свят!
Радвай се, ти, който си сияйна слава на Охридския град!
Радвай се, ти, който си духовна твърдина на българския народ!
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолен просветителю на българския народ!
Кондак 13.
О, преблажени светителю отче Клименте! Приеми тази наша скромна похвала, която ние ти принасяме от дълбините на сърцата си и не преставай да утвърждаваш Своя народ в православната вяра. Дай ни чрез твоите молитви пред Бога прощение на греховете, та да се сподобим и ние заедно с тебе и с всички светии да пеем на Светата Троица хвалебно: Алилуия!
/ този кондак се чете три пъти и след това икос 1 и пак кондак 1 /
МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
О, великий Божий угодниче и всеблагий наш отче Клименте Охридски чудотворче! Ти, който озари на длъж и на шир българската земя със светлината на евангелската истина, послушай нас, които с вяра прибягваме до твоето застъпничество и с гореща молитва те призоваваме на помощ! Дарувай ни добро здраве и всяко земно благополучие, избавяй ни от стрелите на лукавия, утвърди ни в евангелската правда, укрепи ни в любовта към Бога и към ближния и ни подкрепи в подвига на благодатното възхождане по небесната лествица на вечното спасение. Огради и занапред с душеспасителни грижи твоето правоверно българско паство и го запази от военно нашествие, от вътрешни метежи, от земетръс, от глад и от всяко зло и беда. Бъди му всегдашен небесен покровител, за да пребъдва в свобода и благоденствие, в любов и благочестие, в мир и благоплоден възход. Както някога си удостоявал с милостта си всички, които с вяра, прибягвали до светителския ти престол, така сега помилвай нас, които с жива вяра падаме пред светите ти мощи и усърдно те молим : облечи ни в духовна сила, за да изпълняваме заветите на Христовото евангелие и ни утвърди в пътя на евангелските добродетели , та чрез подвига на благочестието и чрез твоето невидимо застъпничество да преминем мирно и безбедно житейското си поприще, да прекараме тих и безгрешен живот в този век, а в бъдещия да се удостоим да чуем Христовия блажен и спасителен зов: “Дойдете вие благословени на Отца Ми и наследете царството, приготвено вам от създание мира!” Амин!
Източник: http://www.pravoslavieto.com/. Източник на акатиста: Отец Владимир Дойчев.
Свързани публикации:
Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев
Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии – Ставрофорен иконом Стефан Енев
Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
…
Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари
В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)
Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари
Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март
Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март
Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март
Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март
Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април
Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април
Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април
Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април
Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май
Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май
Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май
Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май
Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май
Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май
Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май
Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)
Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.) – 26 май
Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) – 27 май
Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски) – 28 май
Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400) – 15 юни
Житие на св. Паисий Хилендарски – 19 юни
Житие на св. Наум Охридски (от Стишен Пролог от XV в.) – 20 юни и 23 декември
Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – 25 юни
Житие на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670) – 29 юли
В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680) – 8 август
Житие на преподобни Иоаким Осоговски – 16 август
Успение на свети Иван Рилски – превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец – 18 август
Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737) – 21 август
В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки – 29 август
Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма Зографски († 1323 г.) – 22 септември
Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814) – 8 октомври
Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици († 1276) – 10 октомври
Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795) – 18 октомври
Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец – 19 октомври
Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх Търновски – 21 октомври
Житие на св. Димитър Басарбовски († 1685 г.) – 27 октомври
Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица – 30 октомври
Житие на св. Пимен Заграфски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и книжовник – 3 ноември
Св. мъченик Ангел Лерински († 1727) – 8 ноември
Житие на праведния български воин св. Михаил от Потука († 867 г.) – 22 ноември
Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец – 25 ноември
…„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)