Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)

Иван Владимир бил владетел на средновековната Дукля (Зета, дн. Черна гора), зет на великия цар Самуил (997-1014 г.), поради което култът му е широко разпространен в българските земи. Още от Средновековието той бил приеман и за български светец. В Бориловия Синодик (1211 г.), един от най-важните паметници на българската Търновска патриаршия, той бил записан между Гаврил Радомир и Иван Владислав, като един от „древните български царе“ – Пламен Павлов

Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети княз Йоан-Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.

След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.

Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.

Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.

След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

Св. княз Иван Владимир – Пламев Павлов

Пламен Павлов, Христо Темелски, Светци и духовни водачи от Македония, Велико Търново, 2004

Иван Владимир бил владетел на средновековната Дукля (Зета, дн. Черна гора), зет на великия цар Самуил (997-1014 г.), поради което култът му е широко разпространен в българските земи. Още от Средновековието той бил приеман и за български светец. В Бориловия Синодик (1211 г.), един от най-важните паметници на българската Търновска патриаршия, той бил записан между Гаврил Радомир и Иван Владислав, като един от „древните български царе„.

Според житието на св. Иван Владимир той от дете бил добродетелен, благочестив и миролюбив. През 998 г. при похода на цар Самуил по крайбрежието на Адриатическо море Иван Владимир не оказал съпротива. Той бил обсаден с хората си в една планина, предал се и бил хвърлен в затвора в Преспа. Тук обаче в него се влюбила Самуиловата дъщеря Теодора-Косара, която скоро станала съпруга на дукленския княз. Става дума за династичен брак, по силата на който Иван Владимир бил върнат във владенията си като български васал. Той бил лоялен към българската държава, но през 1015 г., когато цар Гаврил Радомир бил убит от Иван Владислав, нещата се променили. Иван Владимир бил извикан от новия цар, който му дал клетва, че нищо няма да му се случи. Още при пристигането си в царската резиденция обаче той бил убит по заповед на Иван Владислав пред вратите на храма (22 май 1016 г.). Мъченическата смърт на княза била следствие както на съмнения в неговата лоялност, така и поради това, че той бил Самуилов зет -фамилен враг на узурпатора Иван Владислав. Теодора-Косара, която ревностно следвала праведния живот на съпруга си, измолила тялото му и го отнесла в неговите владения. Още от ХІ в. до наши дни св. Иван Владимир е почитан широко сред балканските християни, а мощите му се пазят в Елбасан, Албания. Неговият образ влиза трайно в църковната живопис през българското Възраждане, като най-често е наричан „Св. Йоан Владимир, цар български“. Паметта му се отбелязва на 22 май.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Свързани публикации:

Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев

Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари

В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари

Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари

Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)

Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари

Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март

Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март

Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март

Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март

Св. Георги Загорски, св. Петър Мъгленски и св. княз Боян-Енравота – д-р Георги Канев и Житие на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български – 28 март

Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април

Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април

Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април

Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април

Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май

Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май

Житие на св. мъченици от манастира „Св. Петка“ край Ново село (Събор на св. Новоселски мъченици) – 9 май

Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май

Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май

Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май

Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май

Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май

„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *