На 26 март Св. Църква празнува паметта на св. Георги Стари Софийски. За неговия подвиг от първата половина на вече далечния XV в. ни разказва съставено от неизвестен автор житие. За съжаление, творбата е достигнала до нашето съвремие единствено в гръцки препис – оригиналният текст е загубен. Съкратена версия на Житието може да се прочете тук. Благодарение на Софийска св. митрополия обаче до любознателния читател, посредством интернет пространството, е вече широко достъпен и пълният текст в превод от гръцки език:
Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437)
Погледнато по човешки беше много страшно, защото от една страна плътта е немощна (Мат. 26:41; Марк 14:38), а от друга страна – фанатичната ревност на агаряните е голяма. Но от гледище на очакваните награди беше радостно и блажено! Ето какво представлява едно непорочно кръщение, което не е омърсено от скверноти, но прави приелия го приятел на Бога и Син Божий по съпричастие! И какво друго би могло да се разкаже, за да се възвеличи Бог, който има такива избраници и ревностни желатели да получат красотата на неизречените блага, каквито умът не познава и ухо не е чувало, и на сърце човешко не е идвало (1 Кор. 2:9).
Един човек, хубавец на вид, а още по-хубав на душа, навършил 30 години, не знам как и по какъв случай се намери в Одрин – който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивият род на езическите елини. Знаем само това, че дошъл от град София. Един ден отишъл при някакъв агарянин, който правил лъкове, с желание да му направи лъка или, както си мисля, от ревност да спечели небесна слава и да нанесе смъртна рана на злокознения змей. Хубавият млад мъченик Георги беше с военен чин1, както личеше от облеклото и от пояса му, от цялата му фигура, от оръжието и шлема му, но както можеше да се установи и от умствените му качества и от знака на голямо отличие. Но там майсторът агарянин започнал да хули нашия Господ Иисус Христос, слязъл от небесата заради нашето спасение и приел плът от непорочната Дева, та с подобното (Своето тяло) да обезсмърти подобното (човешкото естество). Но изкусителят сатана подготвил за човеците много пътища, водещи към гибел, както още в началото за нашия прародител Адам, така и сега научи известния род да казва, че Господ Иисус Христос, Бог и Творец на всичко, бил прост човек – о, нелепост! Майсторът на лъкове, като продължаваше да хули, младият свети Георги не можа а се стърпи, но, пламнал цял от гняв и смелост, със силен и ясен глас извика:
– Велик е само Господ Иисус Христос, нашият Бог, и разумът Му е неизмерим. А вашият, който наричате пророк, няма качеството даже на безсловесно. Кой е като нашия Господ Бог Иисус Христос, Който живее във висините и наглежда смирените? Само Той е свят, само Той е достоен за поклонение, един Господ Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин! Кой бог е като нашия Бог? Само Той е Творец и всичко е негово творение!
Храбрият мъченик беше много просветен.
Като чуха това намиращите се наблизо агаряни, защото това ставаше на площада, се нахвърлиха върху него, както можете да си представите. И първо го биха с плесници по бузите. Но той не се уплаши, а напротив – непоклатим, с още по-силен глас и по-твърдо повтори онова, което вече съобщихме. После взеха тетивата на лъка му и я завързаха на шията му, а ръцете му насила извиха назад, но не можаха да убедят благородника, който беше и физически снажен и викаше:
– Каквото писах, писах2 (Йоан. 19:22)! Веднъж се заклех да умра телесно за моя Господ, защото съм убеден, че ще живея с Него безкраен и блажен живот. Ако ли вие желаете да ме умъртвите или да ме водите при управителя, готов съм да ме влачите, където ви е угодно!
Тогава заведоха мъченика, окован в белезници, при един от управителите. А той си мълвеше блажените думи: „Блажени непорочните в своя път, които ходят по закона Господен“ (Пс. 118:1), и постоянно викаше: „Ти, Господи, виждаш моето изповедание! Не ме изоставяй!“
След това застана пред съдилището на управителя и запитан с подобни въпроси и много повече от първите, отвърна съвсем безстрашно, заради което много го биха. После го изпратиха при друг, който му каза:
– Така ли е, проклетнико, както чувам?
Мъченикът, стеснен малко от страх и желаейки да избегне тълпата, както Спасителят Ирода (Лука 9:9,10; 13:31,32), а това заповядва и правилникът (за военната дисциплина), защото като носител на ордена „меномисме“ борецът се покоряваше и постъпи умно, като застана изпънат пред началството. Но раздразнени като разлютени пчели, понеже имат фанатична ревност към злодеяние, опитни в тоя род неща, те викаха, както вече беше казано. А той стана като вдъхновен и каза:
– Какво още да разкривам от истината? Каквото писах, писах (Йоан. 19:22)! Да, началнико, казах всичко това, което чуваш сега!
И както по-рано порицаваше, без ни най-малко да се плаши, и сега ги изобличаваше с твърдо съзнание, така, както някой друг би ги хвалил. Тогава управителят му каза:
– Обърни се, изповядай нашия пророк, когото си похулил, за да получиш от нас почести и много дарове!
Но той отвърна:
– Да не ми бъде това, да погина заедно с един смъртен човек като вашия пророк! Съвсем не, след като знаем единствения образ на истината! Но изповядвам Господ Иисус Христос, моя Бог и Творец, Който царува вечно. Аз изразходвах много средства, за да не се лиша от виждането и поклонението на животворящия гроб на Господ Иисус Христос. Но дано не ми се случва да видя даже и гроба на онзи, когото вие мислите за пророк! Но както вярвам, така и проповядвам с висок глас Оногова, Когото зная жив, достоен за поклонение и съвършен Бог. А от вашия пророк бягам, за да не бъда осъден заедно с неговия свят (1 Кор. 11:32)!
Управителят каза:
– Ето, тълпата те иска и аз нямам какво да им кажа, освен да станеш жертва на огъня.
Мъченикът се усмихна и рече:
– Ако станеш причина на това мое добро, ще ти изкажа моята толкова голяма благодарност. Ако ли пък още сега го наредиш, прегръщам ръката ти ненаситно3!
Когато добрият мъченик каза това, управителят нареди:
– Отведете го в затвора, докато реша какво да правя с него!
Но и той нанесе на мъченика побой. А когато го водеха в затвора, един му биеше плесници, друг го удряше с юмруци, трети го заплюваше, четвърти го подиграваше, и всеки му налагаше някакви наказания. Следваше го голяма тълпа, от която никой не остана безучастен в изтезанията на Христовия воин. Но лицето му изразяваше мъжество, погледът му беше сериозен и остър, целият той твърд и в нищо непоклатен. Впрочем стигнаха до затвора, бутнаха го в него и го заключиха. Кое от двете заслужава похвала: мъжеството ли да се кръстиш (с кърваво кръщение), или напротив – съгласието да оскверниш светото Кръщение?
На другия ден тасимани4 и всякакъв род агарянски първенци, някои от които – както казваха – водели произхода си от рода на техния пророк (тях ги имаха на голяма почит), като рояк се стекоха при първия управител, който сега представляваше Амира, понеже последният отсъстваше. Той, като видя, смути се и запита:
– Каква е тази врява и тази тълпа?
Но велеречивите насядаха и клатеха глави по повод на мъченика. Отговори един от тях с голямо самомнение, който се мислеше за нещо повече от другите, и рече:
– Ние дойдохме от изтока (защото действително оттам произхождаха), да проповядваме и да разпространяваме нашата вяра, не за нещо друго. А сега виждаме на площада дръзко да хулят пророка, когото дойдохме да проповядваме. И ако се намирахме даже в Цариград или в стария Рим – гордостта на ромеите, или – просто казано – в която и да било християнска страна, и там бяхме чули някой да хули нашия пророк и да говори такива работи против него, веднага бихме го посекли и щяхме да имаме награда, ако бихме направили това за нашия пророк. А тук, където нашият род толкова се е разраснал и където се казва, че е наше царство, виждаме християнският род да се нахвърля срещу нас!
Наговориха и други хули, от които ние станахме още по-дръзновени, понеже Спасителят е казал: „Ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; но и косъм от главата ви няма да загине“ (Лука 21:17,18).
Но когато някой е мразен, естествено е и да бъде хулен, защото омразата е пълна с хула и защото „завистта на умее да предпочете полезното“. Впрочем след тези големи заплахи управителят каза:
– Кой е този? Нека бъде доведен и пред нас, за да разследваме неговия случай!
И нареди на войниците да го доведат от затвора пред него с най-голямо внимание, та никой да не вдигне върху му ръка (защото всички скърцаха със зъби срещу му като разярени зверове, искащи да го разкъсат). И те го доведоха, както им беше наредено. А най-много ме учуди това: как не омекна поне малко нещо, а като че ли отиваше да става цар – така се държеше, радостен и весел, и блажен, а на агаряните се надсмиваше и светините им всячески презираше. Но устремил очи към Бога, мълчаливо си казваше подходящата за момента молитва.
Доведен от управителя, той не отрече нищо от онова, което беше казал по-рано, като някой отличен военачалник, който далеч е надраснал красноречието на многото уста. А какво направи управителят, който много говори и нищо повече не постигна? Като отрее намерението на тълпата, той каза:
– Аз, който познавам законите, го осъждам да бъде само бичуван, но не и да бъде изгорен – понеже това искаха всички.
Но тъй като те още повече закрещяха:
– Премахни го, премахни го, с огън го изгори! – управителят се уплаши от народа и рече:
– Вземете го вие и го съдете по вашия закон (Йоан 18:31)!
Впрочем, взеха го и този благородник отиде към големия огън, за който, ако някой каже, че е седмократно разпален (Дан. 3:19), няма да сгреши. Като пристигна до кладата, той не се уплаши, нито снижи тона си, нито изпусна един плътолюбив звук, а цял беше излязъл от настоящето и се беше пренесъл само в бъдещето. Затова не се боеше от убиващите тялото, но неможещи да убият душата, а напротив – казваше си, че всичко е временно и очите си беше вдигнал към Бога. После някой извади нож и го прободе в гърдите, същото направи и друг. И ето, земята се обагри с мъченическа кръв. А мъченикът, като видя бушуващия пламък, тръгна да влезе в него, но му попречиха стоящите там, които все още опитваха да го обърнат, като го плашеха с огъня. Но и обещаваха да му дадат много дарове, употребиха и ласкателства, та дано го отклонят от истината. Но всичките им суетни думи отидоха напразно. След всичко станало не ни е лесно да разкажем какви изобличения отправи към жестоките убийци, а накратко ще кажа, че ги сравни с по-долни от кучета. Тогава те донесоха един кош, оковаха мъченика във вериги, сложиха го в коша, а той призоваваше Бога, устремил към небето чувства и ум, и говореше:
– Виждаш, Боже, на Кого се покланям в Троица, колко страдам, задето не се отричам от Тебе – да не ми се случва да попадна в най-пагубното зло! Ето защо, като великодушен Господ, прости ми всичко, което съм Ти съгрешил от младини! Защото не зная друг Бог, освен Тебе единия, Когото прославяме като Отец и Син, и Свети Дух! И ме удостой с Небесното Си Царство!
Докато ставаше това, всички като с една ръка хвърлиха коша в огъня, в който един хвърляше дърва, друг тръстика, трети – смола, и всеки слагаше по нещо. Когато кошът пламна и тялото на мъченика затрепери, пред всички прободоха с копие корема му и така вътрешностите му се изляха. Тогава да би видял ти седмократно разпаления огън (Дан. 3:19). но злорадият сатана, който лиши Адам от голямото богатство на рая, приложи и тук друго коварство. Какво именно? – „Ако заедно със страдалеца изгорим кучета и други животински трупове, ще лишим християните от една голяма придобивка – мощите на мъченика!“
Хитър е лукавият да прави зло. Те знаят това, тъй като отклониха мнозина от нашия род, бидейки самите те еднодневни и гледайки лекомислено само човешкото си благоденствие, когато ние претърпяхме поражение в делата си, в които не изпълнявахме волята Божия, както и казва някой от пророците: „Ако не изпълнявате заповедите на Бога, той ще направи небето като бакърено и земята като желязна, и ще ви изпрати диви зверове“ (Лев. 26:19,22; Втор. 28:23,26), и така нататък, както знаят четящите. Тия зверове дойдоха заради нашите грехове, от което някои недобре виждащи промениха ума си. Но какво чудно има в това, щом като и великият Давид, смутен от подобно положение, казва: „Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце! Пък аз – без малко се не разклатиха нозете ми, без малко се не подхлъзнаха стъпките ми“ (Пс. 72:1,2).
Но нека се върнем на разказа си… Много животински трупове хвърлиха в кладата, но едно беше сияйното слънце – мъченикът Георги! Защото слънцето свободно преминава свободно и над тинята, и ни най-малко не губи от своята естествена хубост, която Бог му е наредил да има. Гориха този храбрец от петия час на деня5 чак до следващата зора. И когато тялото на мъченика стана на прах – о, ненаситен бяс! – го развяха по въздуха. Но нима Прославящият пренебрегна ония, които Го прославят (1 Царства 2:30)? Нима заради умножаването на злото и заради осквернението на земята от греховете на нас, които следваме всички наши плътски стремления, няма да прослави този храбрец още в настояще време? Не, но Той търпи нашите прегрешения като чедолюбив и великодушен Баща. И действително, през оная нощ се появи стълб от светлина от небето до земята. И го видяха не случайни хора, а свещеници и началници на областта, в която беше изгорено тялото на мъченика. Оттогава тази светлина се явяваше ту като факел, ту като светилник, понякога като стълб, а понякога като звезда, която се спуска и стои известно време над лобното място на мъченика.
Това видях със собствените си очи, а нещо чух и от достойни за доверие хора, предпочитащи истината пред всичко. Свидетелите са хиляди човеци. Това стана на 26 март 1437 г., 15 индикт, във Великия вторник на Страстната седмица.
А ти, мъчениче Георгие, понеже винаги съм се старал да живее в Бога и от Него да прося, каквото желая, изпроси ми от Него прощение на греховете и ме освободи – чрез твоите ходатайства и молитви, от настоящата беда, която ти добре знаеш, заради любовта, която си имал към Христа, защото Нему слава с Отца и Светия Дух, едното и единосъщно Божество! Амин.
–
1 – България била вече под турско
робство. Както изглежда, турците взимали във войската си и способни
българи, което виждаме дори в началото на XIX век в житието на
преподобномъченик Игнатий Старозагорски (8 октомври), където се
разказва, че бащата на мъченика бил убит от турците, защото не се
съгласил да влезе в тяхната армия.
2 – Използва израза на Пилат във връзка с Христовото разпятие.
3 – Агарянски начин на ръкуване.
4 – Някакъв вид големци.
5 – Наше време 11 часа.
Превел от гръцки епископ Партений Левкийски.
Из книгата „ЖИТИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТИИ“, изд. славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2002 г.
Източник: https://mitropolia-sofia.org/
Свърза
Свързани публикации:
Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев
Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии – Ставрофорен иконом Стефан Енев
Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)
…
Жития на православните светии, просияли от българския народ
Житие и страдание на свети преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786 – 1818) – 4 януари
Св. Григорий, епископ Български – 8 януари
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски – 15 януари
Житие на св. преподобни Прохор Пшински – 15 януари
Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.) – 16 януари
Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски († 1771 г.) – 16 януари
Свети Иоаким I, патриарх Търновски († 1246) – 18 януари
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари
Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари
В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)
Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари
Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март
Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март
Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март
Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март
Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април
Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април
Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април
Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април
Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май
Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май
Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май
Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май
Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май
Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май
Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май
Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)
Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.) – 26 май
Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) – 27 май
Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски) – 28 май
Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400) – 15 юни
Житие на св. Паисий Хилендарски – 19 юни
Житие на св. Наум Охридски (от Стишен Пролог от XV в.) – 20 юни и 23 декември
Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – 25 юни
Житие на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670) – 29 юли
В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680) – 8 август
Житие на преподобни Иоаким Осоговски – 16 август
Успение на свети Иван Рилски – превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец – 18 август
Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737) – 21 август
В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки – 29 август
Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – 3 септември
Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма Зографски († 1323 г.) – 22 септември
Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814) – 8 октомври
Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици († 1276) – 10 октомври
Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795) – 18 октомври
Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец – 19 октомври
Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх Търновски – 21 октомври
Житие на св. Димитър Басарбовски († 1685 г.) – 27 октомври
Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица – 30 октомври
Житие на св. Пимен Заграфски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и книжовник – 3 ноември
Св. мъченик Ангел Лерински († 1727) – 8 ноември
Житие на праведния български воин св. Михаил от Потука († 867 г.) – 22 ноември
Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец – 25 ноември
Житие на преподобни Теодосий Търновски († 1363 г.) – 27 ноември
Житие на свети преподобни Нектарий Битолски († 1500 г.) – 5 декември
Житие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх Евтимий – 7 декември
ни публикации:
Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437)
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови