На 29 юли се празнува паметта на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670)
При царуването на султан Мехмед IV през месец юли 1669 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата “Св. апостоли Петър и Павел”, митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.
Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села.
Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач, се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково.
При помохамеданчването на Смолен и областта му турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от глад и безсъние. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин. Тия мръсни дела не мога да ги опиша – устата ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква безнравственост е паднал завоевателят турчин и каква варварска религия е разпространявал.
Епископ Висарион Смоленски преживя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше отникъде другаде и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.
В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но ненадейно в долината се появи голяма въоръжена чета от турци. След тежък и кървав бой турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете назад и бързо ги поведоха към Смолен, за да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.
В Смолен по заповед на властта най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да приеме мохамеданството и по този начин да откупи живота си, понеже смятаха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му. Епископът отговори: “Човек, който има любов към божествената истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще ме направи безсмъртен пред Бога”.
Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол и започнаха да щипят тялото му с нарочно приготвени клещи, като късаха парчета живо месо. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се уплаши и без да моли за милост. Кръвта ручеше от тялото на този истински мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни пръчки, докато епископът склопи очи и падна в несвяст. След като го свестиха, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му, сложиха на главата му нажежен ръжен и се гавреха с него. Но и това не им стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из града за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му.
Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, близо до хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 г. умря мъченически Смоленският епископ Висарион.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Свързани публикации:
Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев
Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии – Ставрофорен иконом Стефан Енев
Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)
…
Жития на светиите, просияли от българския народ
Житие и страдание на свети преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786 – 1818) – 4 януари
Св. Григорий, епископ Български – 8 януари
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски – 15 януари
Житие на св. преподобни Прохор Пшински – 15 януари
Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.) – 16 януари
Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски († 1771 г.) – 16 януари
Свети Иоаким I, патриарх Търновски († 1246)– 18 януари
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари
Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари
В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)
Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари
Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март
Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март
Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март
Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март
Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април
Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април
Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април
Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април
Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май
Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май
Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май
Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май
Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май
Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май
Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май
Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)
Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.) – 26 май
Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) – 27 май
Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски) – 28 май
Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400) – 15 юни
Житие на св. Паисий Хилендарски – 19 юни
Житие на св. Наум Охридски (от Стишен Пролог от XV в.) – 20 юни и 23 декември
Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – 25 юни
Житие на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670) – 29 юли
В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680) – 8 август
Житие на преподобни Иоаким Осоговски – 16 август
Успение на свети Иван Рилски – превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец – 18 август
Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737) – 21 август
В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки – 29 август
Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – 3 септември
Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма Зографски († 1323 г.) – 22 септември
Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814) – 8 октомври
Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици († 1276) – 10 октомври
Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795) – 18 октомври
Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец – 19 октомври
Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх Търновски – 21 октомври
Житие на св. Димитър Басарбовски († 1685 г.) – 27 октомври
Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица – 30 октомври
Житие на св. Пимен Заграфски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и книжовник– 3 ноември
Св. мъченик Ангел Лерински († 1727)– 8 ноември
Житие на праведния български воин св. Михаил от Потука († 867 г.) – 22 ноември
Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец – 25 ноември
Житие на преподобни Теодосий Търновски († 1363 г.) – 27 ноември
Житие на свети преподобни Нектарий Битолски († 1500 г.) – 5 декември
Житие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх Евтимий – 7 декември