Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795)

На 18 октомври св. Църква празнува паметта на българската веаликомъченица за Христа св. Злата Мъгленска.

Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

1. В църковна употреба се среща и името Хриса – гръцки превод на Злата.

2. Мъглен – средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция). Съществувал до 18 век.

Един от тамошните турци, виждайки нейната преголяма хубост, уязви се в сърцето си от сатанинска страст към нея и дебнеше да намери сгодно време, за да осъществи злото, което замисляше. И ето – един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. И най-напред започна да подмамва светицата с много обещания и клетви, като се стараеше да разколебае волята й и да я обърне към своята вяра. Заричаше й се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата – наистина златна по име и на дело, макар внезапно попаднала в беда, като слушаше това, никак не се побоя, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори:

„Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори хиляди страдания да ми причините и да раздробите тялото ми на късове.“

А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаейки, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, предадоха светицата на своите жени, като им заръчаха да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. И те, като взеха при себе си мъченицата, какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха, за да надвият девицата! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат благословената към своето зловерие, но напразни останаха усилията им, защото блажената стоеше утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.

Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. Като дойдоха при мъченицата родителите и сестрите й (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха), направиха всичко, което можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачейки, те нареждаха:

„Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас – твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие.“

Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът повдигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба и разруши дяволските козни. Защото разумната и крепкодушна Злата, сърцето на която гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. И като се обърна към своите родители и сестри, тя изрече тези достойни за удивление премъдри слова:

– Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа – Истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка – Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя – всички светии.

О, великодушно мъжество! О, истинска любов към Бога! О, мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, братя, изпълни се над светата словото на божествения Давид: „Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.“ (Пс. 26: 10)!

Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им бяха напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана и започнаха да мъчат светицата. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата й и ги оставяха да висят пред очите й, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. И накрая с нажежен ръжен пробиха главата й – от едното ухо до другото, така че дим излезе от носа и устата й.

Христовата мъченица понасяше тези най-страшни мъчения, които биха сломили и най-крепките мъже, но тя търпеше всичко с голямо мъжество, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа, защото както казва Св. Симеон Метафраст: „душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява“.

Като чу светата, че някъде наблизо се намира отец Тимотей – проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество – мъж почтен и достоен за доверие) – тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.

А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем, по-свирепи и от зверовете хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светицата, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. О, какво ли не прави злото! Не търпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на девицата.

Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството. Сега тя ликува и се весели в небесните селения заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на своя Небесен Жених Христа, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение. По нейните молитви и ние да бъдем удостоени с Царството небесно!

Преведено от книгата „Неон мартирологион“ на преп. Никодим Светогорец, известен църковен писател и канонист, съвременник на подвига на светата великомъченица. Съставеното от него житие е първоизточник на по-късните й житиеписи. Преводът с малки съкращения е направен по „Synaxaristes neomartyron“, изд.“Православен кошер“, Солун, 1984 г., стр. 95 – 98.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Свързани публикации:

Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев

Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии – Ставрофорен иконом Стефан Енев

Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари

В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари

Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари

Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)

Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари

Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март

Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март

Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март

Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март

Св. Георги Загорски, св. Петър Мъгленски и св. княз Боян-Енравота – д-р Георги Канев и Житие на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български – 28 март

Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април

Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април

Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април

Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април

Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май

Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май

Житие на св. мъченици от манастира „Св. Петка“ край Ново село (Събор на св. Новоселски мъченици) – 9 май

Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май

Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май

Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май

Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май

Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май

Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)

Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.) – 26 май

Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) – 27 май

Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски) – 28 май

Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400) – 15 юни

Житие на св. Паисий Хилендарски – 19 юни

Житие на св. Наум Охридски (от Стишен Пролог от XV в.) – 20 юни и 23 декември

Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – 25 юни

Житие на св. цар Давид Български, най-голям брат от повелите борба срещу византийското завоевание комитопули (Давид, Моисей, Арон и Самуил). – 26 юни

Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител – 1 юли

Св. Седмочисленици – дело и прослава (проповед на иконом Иван Найденов от храм „Св. Седмочисленици“, София) – 27 юли

Житие на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670)  – 29 юли

В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680) – 8 август

Житие на преподобни Иоаким Осоговски – 16 август

Успение на свети Иван Рилски – превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец – 18 август

Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737) – 21 август

В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки – 29 август

Българинът св. Киприян Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия – 16 септември

Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма Зографски († 1323 г.) – 22 септември

Българинът св. Йоан Кукузел († между 1360 и 1375) – „Ангелогласният“ реформатор на византийското нотно писмо – 1 октомври

Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814) – 8 октомври

Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици († 1276) – 10 октомври

Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново – от св. патриарх Евтимий Търновски – 14 октомври

„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *