Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий

На 11 май Българсксата православна Църква почита съвместно светите братя Кирил и Методий. Паметта на двамата равноапостолни славянски просветитеи се чества още на 14 февруари (Успение на св. Кирил), 6 април (Успение на св. Методий) и 27 юли (заедно със св. Седмочисленици).

Похвално слово за Св. Кирил от Св. Климент Охридски

Христолюбци,

Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов“ (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща“ (по Йоан. 14:23).

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: „На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост“ (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил (829-842), много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил (842-867) православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. [А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител.] Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни – от изток до запад и от север до юг.
При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия. [Сарацинската мисия според някои изследователи може да се датира в 851 г., а според други – в 856 г.; Хазарската мисия се датира около 859-860.]
Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама [- почитането на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра]; и възсея троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И [както Даниил2 затвори устата на лъвовете], той затъкна устата на вълците – еретиците-триезичници, [които, помрачени от завист, казваха: „Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки“. Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух]3. Той, според пророчеството, направи ясен езика на гъгниви (Ис. 32:4) и с книги насочваше всички по пътя на спасението. [Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език4, той отиде в Рим5, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път.] Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни – чрез писания, а на други – чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха [като цвят] чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този [нов] апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците.

И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян – вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух.

Затова, о, преблажени отче Кириле, аз облажавам твоите устни, от които се изля духовна сладост за моите устни.

Облажавам твоя многогласен език, чрез който зарята на троичния безначален Бог, като изгря за моя народ, разпръсна греховния мрак.

Облажавам твоето тъй много светло лице, озарено от Светия Дух, чрез което светлината на богопознанието изгря на моето лице, а многобожната заблуда бе изкоренена.

Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи и засия светлината на богопознанието.

Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава, които ме просветиха с боговдъхновени слова, след като премахнаха сърдечната ми слепота.

Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе върху моя народ дъждовният облак на богопознанието, който напои с изтичаща от Бога роса нашите сърца, изгорели от греховна суша.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа за моя народ свобода от греховното иго.

Облажавам твоята златозарна утроба, от която изтече за моя народ животворна вода, слизаща отгоре чрез твоите молитви.

Облажавам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят, проповядвайки боговдъхновеното учение.

Облажавам твоите златозарни стъпки, чрез които насочи нашите заблудени стъпки по правия път.

Облажавам твоята пресвета душа, чрез която се излекуваха греховните рани на душата ми и се всади разум в сърцата ни чрез духовните ти слова.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина божия премъдрост и които разкриха тайните на богопознанието.

Облажавам твоята пречестна църква, в която почива твоето многоразумно и богоречиво тяло.

Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл. И наистина този блажен се яви, за да довърши недовършеното от двете върховни светила. И затова Господ Бог разпореди той да получи пречестен покой при тях. Той почина в мир в Господа през 6377 (=869) година от сътворението на целия свят, в четиринадесетия ден на месец февруари. И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите – апостол, с пророците – пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии.

Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица – на Отца и Сина, и Светия Дух – сега и всякога, и во веки. Амин!

Св. Климент Охридски

 
Бележки

Тази похвала е образец на високо ораторско майсторство и искрено преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител. Открита е от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и проучвана. Името на Климент Охридски се чете в наслова и авторството му се смята за доказано. Похвалата е известна в две редакции, като първата, приета от повечето изследователи за първична, е позната само в един препис (в ръкопис с български правопис, намерен на Света гора от руския славист П. И. Севастянов и пазещ се в Москва, ГРБ, ф. 270, № 1467). Втората редакция е по-широко разпространена, главно в руски преписи (24 преписа от XIV до XVII в.). Похвалата е великолепен образец на Климентовите слова със стройна композиция, в която са спазени класическите пропорции на похвалното слово – с увод, насочен към трансцендентната значимост на празника; с изложение на деянията с градация в назоваването на духовните подвизи; с възхвала, изградена върху специфичната риторична изоколонна ритмика в синтактично-паралелни пасажи с анафора (тук анафоричният сигнал е „облажавам”). Ключовите семантични групи са свързани със светлинната образност, а цитатите от ап. Павел и от Притчите маркират апостолската и просветителска същност на Кириловото дело.

Издания

От многобройните издания тук ще посоча само първото: Safarik, Р. J. Pamatky drevniho pisemnietvi jihoslovanuv. V Praze, 1851, 28-30 и най-важните след него: Лавров, П. А. Климент епископ словенский. Труд В. М. Ундольского. M., 1895, 34-38; Теодоров – Балан, Ал. Кирил и Методи. Ч. I. С., 1920, 109-113; Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, 328-333; Климент Охридски. Цит. съч. I, 415-442 (издание с разночетения и посочване на всички известни преписи); Старобългарски текстове, 71-74.

Литература


Посочените по-горе изследвания и: Велчев, В. Константин-Кирил Философ и Методий в старобългарската книжнина. С., 1939, 99-109; Грашева, Л. Някои изобразителни принципи в похвалните слова на Климент Охридски. – В: Климент Охридски. С, 1966, 267-278; Лекомцева, М. И. Семантика некоторых риторических фигур, основанных на тавтологии (на материале “Похвального слова Кириллу-Философу” Климента Охридского”). – В: Структура текста. М., 1980, 184-197; Джамбелука – Коссова, А. Наблюдения върху литературното наследство на Климент Охридски – към интерпретацията на “Похвално слово за Кирил”. Кирило-Методиевски студии. 1, С., 1984, 120-138; Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на “Похвално слово за Кирил” от Климент Охридски. Пак там, 159-184; Велинова [Иванова], В. Проблеми на индивидуалния стил в похвалните слова на Климент Охридски. Език и литература, 40, 1985, № 4, 26-36.

Преводи


Похвалата е превеждана многократно и е издавана в изследвания и във всички христоматии по старобългарска литература. В: Стара българска литература успоредно със старобългарския текст, 67-73 (без указание за преводача); Дуйчев, И в. Из старата българска книжнина, I, 31-35; Христоматия (и следващите издания), 30-33 (превод К. Куев); Бончев, А. Цит. съч., 37-41 (същият превод и в Стара българска литература, 2, 81-84; 313-315).

Тук поместеният превод е по текста на А. Бончев, направен по първата редакция и допълнен от втората. Заградените в скоби пасажи са по втората редакция.

© Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина

Летописи, жития, богословие, риторика, поезия

Кл. Иванова, Св. Николова, съст., ред. и н. ком. (Агата-А, София, 1995)

Смъртта на свети Кирил Славянобългарски

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.


Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

От: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Св. Методий Славянобългарски
От Св. Климент Охридски

Месец април на шестия ден памет и житие на блажения отец наш и учител Методий, архиепископ Моравски

Благият всемогъщ Бог, който е създал от небитие в битие всичко – и видимо, и невидимо, – го е украсил с всякаква красота, която човек, като съзерцава, размишлявайки постепенно, може донейде да проумее и да познае оногова, който е създал такива дивни и многобройни дела. Защото от величието и от красотата на творенията чрез размисъл се познава и техният творец, когото възпяват ангелите с трисвети гласове и когото всички православни [люде] славим в света Троица – сиреч в отца, сина и светаго духа, т. е. в три ипостаси, които можем да наречем три лица, но в едно божество. Защото преди всички времена и срокове, и години сам отец, над всеки разум и над всяко ангелско разбиране, е родил сина, както казва Премъдростта: „Преди всички хълмове ме роди.“ А и самото Слово божие, което в последните години се въплъти заради нашето спасение, казва с пречистите си уста в евангелието: „Аз съм в отца и отец е в мене.“ От същия този отец произхожда и светият дух, както е казал сам синът с божия си глас: „Духът на истината, който от отца изхожда.“ Този Бог е създал всяка твар, както казва Давид: „Чрез словото господне се утвърдиха небесата и чрез диханието на неговите уста – цялото им войнство; защото той рече и те станаха; той заповяда и те се създадоха.“

Преди всичко той създаде човека, като взе пръст от земята и с животворно дихание му вдъхна душа от себе си, на му вложи словесна дарба и свободна воля да влезе в рая, като му даде заповед за изпитване, та ако я спази, да пребъде безсмъртен; ако ли пък я престъпи, да умре по своя воля, а не по божие веление.

Но дяволът, като видя човека така зачетен и издигнат на онова място, от което той отпадна поради своята гордост, накара го да престъпи заповедта. И затова [Бог] изгони човека от рая и го осъди на смърт. И оттогава лукавият започна да подстрекава човешкия род и да го събразнява с много козни.

Но Бог поради великата си милост и любов не изостави човека докрай, но по всяко време и по всяка година е издигал [избрани] мъже и е показвал на хората техните дела и подвизи, та като подражават на тях, всички да се стремят към добро. Такъв беше Енос, който пръв се осмели да призовава името господне. След него беше Енох, който, като угоди на Бога, бе преселен на небето. И Ной се оказа праведник сред своя род, и избягна потопа в ковчег, та земята отново да би се напълнила и украсила с божии творения. След разделението на племената, когато всички се бяха заблудили, Авраам позна Бога и се нарече негов приятел, и получи обещание: „Чрез твоето семе ще бъдат благословени всички племена.“ Исак, по подобие на Христа, бе възведен на планината за жертва. Яков разсипа идолите на своя тъст и видя лествица, по която възлизаха и слизаха ангели божии, и при благославянето на своите синове пророчествува за Христа. Йосиф, изпратен от Бога, изхрани народа в Египет. Писанието разказва за Йов Авситидийски, праведен, истинолюбив и непорочен мъж, който, като получи изпитания, изтърпя и бе благословен от Бога. Мойсей, с Арона, между свещениците божии бе наречен „бог на фараона“ и наказа Египет. Той изведе божиите люде, [воден] денем от светъл облак, а нощем от огнен стълб, пресече морето и те минаха по сухо, а египтяните потопи, напои хората с вода в безводната пустиня и ги нахрани с ангелски хляб и с птици. И като говори с Бога лице срещу лице, както може човек да говори с Бога, даде на народа закон, написан с божия пръст. Исус Навин, след като воюва с противниците, разпредели земята между божиите люде. Съдиите също тъй извършиха много победи. А Самуил, като получи милост от Бога, помаза и постави цар според господното слово. Давид с кротост пасе народа и го научи на божии песни. Соломон, като получи от Бога мъдрост повече от всички други хора, написа множество добри поучения и притчи, макар че сам той не ги изпълни. Илия изобличи с глад хорската злоба, възкреси мъртвия момък, свали със слово огън от небето и изгори мнозина, запали жертвоприношенията с дивен огън и изби мерзките жреци, и се възнесе на небето с огнена колесница и коне, като даде на своя ученик [Елисей] двойна благодат. А Елисей, като взе милота [на Илия], извърши двойни чудеса.

Също и другите пророци, всеки на своето време, пророчествуваха за чудните събития, които имаше да станат. След тях [се яви] Йоан, великият посредник между Стария и Новия завет, който стана кръстител Христов и негов свидетел и проповедник сред живите и мъртвите.

Светите апостоли Петър и Павел с останалите ученици Христови, преминали по целия свят като мълния, цялата земя осветиха. Подир тях мъчениците измиха с кръвта си сквернотата, а приемниците на светите апостоли, като покръстиха царе с много трудове и подвизи, унищожиха езичеството. Достойният за почит [папа] Силвестър, имайки за помощник великия цар Константин, свика с триста и осемнадесет отци първия събор в Никея и победи, и прокле Ария и неговата ерес, която той беше повдигнал против светата Троица – също както едно време Авраам с триста и осемнадесет слуги изби [еламските] царе и получи благословение с хляб и вино от Мелхиседек, цар Салимски, който беше свещеник на Бога всевишни. Дамас и Григорий Богослов със сто и петдесет отци и с великия цар Теодосий потвърдиха в Цариград светия символ на вярата, т.е. „Вярвам в единаго Бога“, а Македоний отлъчиха, като осъдиха и него, и хулата му, която той говореше против Светия дух. Целестин и Кирил с двеста отци и с другия цар [Теодосий] унищожиха в Ефес Нестория с всичкото му злословие, което той говореше срещу Христа. Лъв и Анатолий с правоверния цар Маркиан и с шестстотин и тридесет отци в Халкидон проклеха Евтихиевото безумие и сквернословие. Вигилий с богоугодния Юстин и със сто и шестдесет и пет отци свикаха петия събор и като издириха всяко скрито заблуждение, проклеха го. Апостолският папа Агатон с двеста и седемдесет отци и с достойния цар Константин на шестия събор смазаха много смутове, като изгониха и проклеха всички ония участници в смутовете, именно Теодор Фарански, Сергии и Пир, Кир Александрийски, Хонорий Римски, Макарий Антиохийски и другите им съмишленици, и утвърдиха християнската вяра, като я закрепиха върху истината.

След всички тези милостивият Бог, който желае, щото всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината, в наше време и за нашия народ, за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър подвиг нашия учител, блажения Методий, чиито добродетели и подвизи, ако ги сравним с всеки един от гореказаните [божии угодници], не ще се посрамим. Защото на едни от тях той беше равен, от други беше малко по-малък, а от трети беше по-голям, като надмина прославилите се със слово с дела, а прославилите се с дела – със слово. Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово – силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, – строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките. За всички беше всичко, за да спечели всички.

И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Като прекара в това княжество много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите.

Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му [Константин] у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше юдеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: „Готов съм да умра за християнската вяра“, и не прояви непослушание,а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.

Царят и патриархът, като видяха неговия добър подвиг в божието дело, убеждаваха го да го посветят за архиепископ на почетно място, където има нужда от такъв мъж. Но тъй като той не поиска, придумаха го, та го поставиха за игумен на манастира Полихрон, който има доходи до двадесет и четири мери злато и в който има повече от седемдесет души монаси.

Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: „Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда.“

Тогава царят каза на Константин Философ: „Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.“

Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя – според думите на апостол Петра, който казва: „Бойте се от Бога, почитайте царя“, но като изслушаха височайшото слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици.

Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] „Свети апостол Петър“; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече „пилатовци“ и „триезичници“, и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци.

След много дни, когато Философът щеше вече да се представи пред [божия] съд, той рече на брата си Методий: „Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината; но недей зарад планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.“

А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: „Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно.“ И го изпрати, като написа следното послание:

„Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: „Да възхвалят Господа всички народи“, и на друго място: „Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят.“ Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!“

Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана.

След това старият враг, завистник на доброто и противник на истината, повдигна против Методия сърцето на моравския неприятел, краля, заедно с всички епископи, които казваха: „Ти учиш в наша област.“ А той отговори: „Ако знаех, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети Петър. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прекрачвате, въпреки каноните, старите граници и забранявате божието учение [в тези области], пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязна планина, да си пръснете мозъка.“ Рекоха му: „Щом говориш остро, зло има да патиш.“ А той отговори: „Казвам истината пред царете и не се срамувам; а вие правете с мене каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез много мъки са се освободили от тоя живот.“

Като изприказваха много думи и не можаха да му възразят, кралят рече изпод вежди: „Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ.“ А той рече: „Тъй е, господарю. Веднъж някои хора срещнали един философ изпотен и му рекли: „Защо си изпотен?“ Той отговорил: „Препирах се с прости хора.“

След като се препираха по тия думи, те се разотидоха, а него го изпратиха в Швабско, където го държаха две години и половина.

Стигна [вест] до папата и той, като узна това, изпрати против тях църковно запрещение: всички кралски епископи да не служат меса, сиреч литургия, докато държат Методия [затворен]. И така те го пуснаха, но казаха на Коцеля: „Ако го държиш при себе си, не ще се отървеш с добро от нас.“ Но те не се отърваха от съда на свети Петра: защото четирима от тези епископи умряха.

Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и пратиха [писмо] до папата: „Понеже по-преди нашите бащи са получили кръщение от свети Петър, дай ни [и сега] Методия за архиепископ и учител.“ Папата веднага го изпрати. Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и всички духовници по всички градове. И от тоя ден божието учение започна много да се разраства, духовниците започнаха да се умножават по всички градове и езичниците да вярват в истинския Бог, отказвайки се от своите заблуди. Още повече моравската държава започна да се разширява на всички страни и да побеждава със сигурност своите врагове, както и самите моравци постоянно разправят това.

У него имаше и пророческа благодат, тъй че много негови предсказвания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.

Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с християните и им правеше злини. [Методий] прати при него да му кажат: „Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене.“ Така и стана.

Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше; щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: „Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че той скоро ще предаде [твоите врагове] в ръцете ти.“ И това се сбъдна.

Някой си дружинник много богат и съветник [на княза] се беше оженил за своята купетра, сиреч етърва. Макар че [Методий] много ги съветва и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. [Методий] им рече: „Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо.“ Неочаквано след тяхното отстъпване от Бога напаст се струпва връз тях, и „не се намери мястото им“, като че ли вихър отнесе и разсея праха им.

И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.

Но старият враг, завистникът на човешкия род, не можейки да търпи всичко това, повдигна някои хора срещу него – като Датан и Авирон срещу Мойсея, – едни явно, други тайно. Това бяха хора, заразени от йопаторската ерес, които отбиваха слабите от правия път към себе си, като казваха: „Папата е дал властта на нас, а тогова заповядва да изгоним вън с неговото учение.“ Като се събраха всички моравски люде, поискаха да се прочете пред тях [папското] писмо, за да чуят за неговото изгонване. И както е присъщо на човеците, хора тъгуваха и се окайваха, задето се лишават от такъв пастир и учител, освен слабоволните, които измамата люшкаше, както вятърът люшка листата. Но като прочетоха папското писмо, видяха, че в него пише следното: „Нашият брат Методий е свят и правоверен и върши апостолско дело. В негови ръце са дадени от Бога и от апостолския престол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бъде прокълнат, а когото той благослови, да бъде благословен.“ И като бяха изобличени, със срам се разпръснаха като мъгла.

Но тяхната злоба не спря дотук. Те продължиха да говорят, казвайки: „Царят е разгневен срещу него и ако го намери, жив няма да го остави.“ Но милостивият Бог, който и в този случай не поиска да посрами своя раб, вложи в сърцето на царя – защото „сърцето на царя е винаги в ръцете на Бога“ – и той изпрати до него писмо: „Честний отче, много желая да те видя; тъй че направи това добро и се потруди [да дойдеш] при нас, та да те видим, докато си още на тоя свят, и да приемем твоите молитви.“ Той веднага отиде там и царят го посрещна с големи почести и с радост и като похвали учението му, задържа от учениците му един свещеник и един дякон заедно с книгите. Той изпълни всичките желания на Методия, за които той го помоли, без да му откаже нищо; и като го прегърна и обдари богато, изпрати го отново тържествено на неговия престол. Същото стори и патриархът.

По всички пътища той изпадаше от дявола в много напасти: по пустите места – сред разбойници, по морето – в бурни вълнения, по реките – в ненадейни пясъчни плитчини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: „Беди от разбойници, беди по море, беди по реки, беди от лъжебратя; в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и жажда“, както и други неволи, които апостолът споменава.

След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги.

Когато унгарският крал стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, [Методий] отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна – почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки: „Поменувай ме винаги, честний отче, в светите си молитви.“

И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат.

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: „Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?“ Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: „Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята.“

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: „Пазете ме, деца, до третия ден.“ Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: „В твоите ръце, Господи, предавам духа си“, и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.

А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест вовеки веков. Амин!

Св. Климент Охридски
Превод Хр. Кодов по текста на Успенския сборник от XII–XIII век.
Публикува се по сборника Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. „Български писател“, София. 1986 година

Успение на свети равноапостол Методий, Учител и Просветител славянобългарски

Свети Методий бил роден брат на равноапостолния Кирил. В ранната си младост той бил военен и в продължение на десет години управлявал една славянска област.

Когато почувствал Божието призвание, се отказал от високия си пост и постъпил в манастир, намиращ се на планината Олимп в Мала Азия. След време при него дошъл и Константин.
Князете на Моравия и Панония – Ростислав, Светополк и Коцел, поискали от византийския император Михаил III проповедници, които да разясняват Христовото учение на славянски език. В техните земи християнството било разпространено отдавна, но проповедниците били немци, служели и проповядвали на латински, и Христовото слово и Божието Евангелие не било разбирано от народа.

Император Михаил и патриарх Фотий определили за това дело Константин Философ и брат му Методий. Но преди това двамата братя изнамерили богодадената славянска азбука – глаголицата, превели на славянски Новия Завет и необходимите богослужебни книги, и заминали за Моравия.
По време на апостолската си дейност в Панония Методий бил ръкоположен от папа Адриан и станал архиепископ на Панония и Моравия.

Той пострадал много от немските свещеници. Бил оклеветяван по различни начини: пред местния княз, че открито говорел за неговия нечист живот; пред Римския папа, че искал да откъсне Панония и Моравия от неговия диоцез; пред Цариградския патриарх, че много се е сближил с папата.

В преклонна възраст трябвало навсякъде да се явява лично и да изобличава клеветите. Накрая неговите клеветници успели и той бил затворен за две години и половина. Бил пуснат от затвора след строго нареждане на папа Йоан VIII.

След всички скърби, като възложил цялата си печал на Бога, свети Методий с двама свои ученици свещеници започнал да превежда тези книги, които не успял да довърши с брат си.

Заедно с учениците си той превел целия Стар Завет без Макавеевите книги, Номоканона (Правила на Светите отци) и светоотеческите книги (Патерик). Свети Методий започнал превода през месец март и го завършил на 26 октомври. Завършвайки превода, той въздал достойна похвала и слава на Бога и на свети Димитър Солунски, в деня на когото завършил труда си.

Когато наближило времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове, го запитали:
– Честни отче, кого ще посочиш за свой приемник?
Посочвайки Горазд, светителят казал:
– Ето мъж от вашата земя, право вярващ и добре знаещ латинските книги. Ако има Божия воля за това и любов от ваша страна, нека той да бъде моят приемник.
През Светлата седмица свети Методий дошъл в църквата, но от слабост не можел да служи, а само се помолил за гръцкия император, за славянските князе, за клириците и за народа и казал:
– Гледайте ме, деца, до третия ден.
На третия ден на разсъмване блаженият починал в Господа, в свещенически ръце с думите: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“ Това станало на 6 април 885 година.
Отслужили на латински, гръцки и славянски и положили тялото в съборния храм във Велеград. За погребението се събрало голямо множество народ. Всички със сълзи изпращали своя добър учител и пастир, станал всичко за всички.
„Свети и честни отче! Споменавай в своите молитви и нас, които те призоваваме, и избавяй от всички напасти твоите ученици, разпространяващи Христовото учение и изобличаващи ересите, за да можем, като изпълним достойно своето звание в този живот, да застанем заедно с теб и твоето стадо от дясната страна на Христа, нашия Бог, и да получим от Него вечен живот. Защото на Него подобава слава и чест във вечни векове.
Амин.“

От: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник: https://bg-patriarshia.bg/

Молитвена прослава:

Акатист на светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

Кондак 1

Избрани от Отца на светлините, от Неговия Божествен Син – Иисуса Христа, нашия Господ на славата и от Светия Дух на истината – Единия Бог в Троица Пребезначална и Вседействена, богомъдри Кириле и Методие! Като озарили славянските народи със светлината на Евангелието, като прославили истинската Христова вяра и потъпкали заблудата на всяко суеверие и зла ерес, ние, вашите молители ви принасяме това благодарствено и хвалебно пение. Така изпросвайки вашето топло застъпничество пред Всевишния за нашия народ и Православна Църква, с любов ви зовем: Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Икос 1

Като два Ангела – Благовестители на славянските народи ви яви Пратеникът и Първосвещеникът на нашето вероизповедание – Иисус Христос, блажени и преблажени Кириле и Методие, та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот (Тит 3:7), и така, озарени от светлината на вашето учение, със сърце и уста да ви зовем: Радвайте се, единонравни на апостолите; радвайте се, учители на славянските страни. Радвайте се, нови Петре и Павле, първовърховни апостоли на славяните; радвайте се, свети евангелисти на българския народ. Радвайте се, мироносци, Христово благоухание на Църквата; радвайте се, живителен дъх за живот за онези, които се спасяват. Радвайте се, наши просветители, открили ни извора на богопознанието; радвайте се, Божии приятели и духовни бащи на много народи. Радвайте се, извели човеците не от водно море, а от многомрачното море на дявола: радвайте се, потопили не египетския фараон, а духовния фараон – сатаната,унищожавайки всичката му сила. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 2

Виждайки насъне събрани заедно всички девойки от твоя град, избрал си за своя нетленна невяста София, тоест Божията Премъдрост, Кириле всехвални – девойка със светнало лице и богато украсена със златни мъниста – евангелските добродетели, с бисери – Господните повеления и Господнята заповед, и така на премъдрия Соломон си се уподобил. А ние, твоите почитатели, като ти се молим да ни даруваш разум за разпознаване духа на истината от духа на заблудата, пеем на дивно възвеличилия те Господ: Алилуия!


Икос 2

Божествен разум и мъдрост, която иде отгоре, мъдрост, пълна с милосърдие и добри дела те осениха Методие, избран Божий съсъде, когато замени мрачните земни дела с небесни мисли и напускайки земната слава, отиде в Олимп, където живееха свети отци, подстрига се за монах и заживя в строг пост и непрестанна молитва. Помогни и на нас, живеещите по плът, да послужим Богу с обновен дух, така както си Му служил ти, та с умиление да ти зовем: Радвай се, заменил пустинята на суетния свят с оазиса на непрестанното богосъзерцание; радвай се, оставил отечество и дом, за да придобиеш небесното гражданство. Радвай се, отхвърлил човешката слава като мръсна дрипа; радвай се, облечен в чистия и светъл висон на Божиите светии. Радвай се, съсипал нападките на изкусителя – дявол; радвай се, винаги виждал пред себе си Господа. Радвай се, нови пророче, който си съзерзавал бъдното като сегашно; радвай се, виделина за слепите и славни целителю на болните. Радвай се, блажени, укрепил нозете си върху камъка на вярата; радвайте се, Кириле и Методие, нахранили славянските народи не с манна, а със самото Тяло на Христа Господа. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 3

Със силата на Всевишния, богоблажени Методие, поразихте заедно с твоя брат Кирил нечестивата вяра на хазарските иудеи, отричащи Троичността на единия Бог и Божественото достойнство на Сина Божий – Иисуса Христа, О, поразяваща сила на молитвата, излизаща от твоите уста и сърце! О, дивна победа на Словото, изказано от твоя брат, вдъхновен богослов и философ! А ние, радвайки се на тази ваша победа, с веселие зовем: Алилуия!


Икос 3

Имайки божествения Григорий Богослов за свой духовен отец и учител Кириле, предивни и преславни угодниче Божий, написал си за него такава похвала: ,, О, Григорие, човече по тяло и ангеле по дух! Твоите уста, като устата на един от серафимите, прославят Бога и просвещават цялата вселена чрез изяснение на правата вяра!’’ Но нима тези вдъхновени слова не се отнасят със същата сила и за теб, равноапостолни? Ала научи и нас достойно да те възхвалим така: Радвай се, Кириле, жив светилниче на Светия Дух; радвай се, съобщниче на великите древни отци. Радвай се, обогатил с даровете на богопознанието многоплеменния славянски народ; радвай се, унищожителю на множество ереси и зловерия. Радвай се, пламенен защитниче на Светата Троица; радвай се, мъжествен воине, воювал за Иисуса Христа. Радвай се, златообкована тръба на богословието; радвай се, показал истинския смисъл на философията. Радвай се, херувимски меч, посякъл безплодното дърво на иудейското суеверие; радвайте се, Кириле и Методие, братя по кръв, ала братя и по дух. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 4

Бурята на иконоборческата ерес неможа да те потопи, великоименити Кириле, но напротив, утихваше всеки път, когато ти издигаше мощното си слово срещу нея и оборваше богохулните еретици, казвайки, че Бог не е запрещавал никога почитането на честните икони, а е заповядал да не се правят само недостойни изображения, сиреч изображения на езически идоли и кумири. Затова, кланяйки се на твоята светлосияйна икона, на която си изобразен заедно със свети Методий, благодарствено зовем: Алилуия!


Икос 4

Изпълнен с божествено послушание към църковните отци и дори към своя по – малък брат, на Самия Господ си се уподобил, смиреномъдри Методие! Затова като ти се молим да ни даруваш от твоето послушание и кротост, ние те облажаваме с тези слова: Радвай се, Методие, извисил се като царствен орел над тукашния суетен свят; радвай се, носен на крилете на смиреното послушание и добромъдрата кротост. Радвай се, защото си бил готов да умреш за своя Господ; радвай се, славни премъдри учителю. Радвай се, напоил от облаците на Писанието целия свят; радвай се, защото се уподоби по ревност на Илия, по кротост – на Моисей и по незлобие на Давид. Радвай се, защото си служил като слуга на по – малкия си брат; радвай се, възвеличен от Царя на царете. Радвай се, източил море от благодат; радвайте се, Кириле и Методие, всесвяти и истински пастири, положили душите си за овците. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие просветители на целия славянски род!


Кондак 5

Като Боготечна звезда на Православието си се явил в тъмния Запад, вече омрачен от разни ереси и секти, правоверни отче Методие, и много гонения си претърпял от немското духовенство, бидейки в тъмница, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота, но никога не си престанал православно да проповядваш Христа Бога и православно да пееш на Света Троица: Алиуия!


Икос 5

Виждайки се напълно поразени в своя спор с богоглаголивия Кирил и озлобени до краен предел, човекоубийците – сарацини, му дадоха да пие отрова. Но всемилостивия Бог, Който е рекъл на повярвалите в Него, че дори и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди, го запази невредим и го върна здрав в отечеството му. О, свети чудотворче Кириле! Запази своето наследие от погибелната за душата отрова на множеството ереси и разколи, които са се надигнали срещу Църквата, та с благодарност да ти зовем: Радвай се, Кириле, добра издънка от добър корен, отхранена с чисто мляко; радвай се, просветил тъмния Запад със светлината на Православния Изток. Радвай се, поразил със словата си цял полк от агарянски мъдреци; радвай се, престоле на Духа Господен. Радвай се, богато обдарен с приседналата до Божия престол премъдрост; радвай се, възвестил скритите Божествени тайни с достъпни словесни изрази. Радвай се, стоящ високо горе в духовната мъдрост, но слязъл долу ниско и при най – простите; радвай се, дивен чудотворче. Радвай се, светломъдри философе, показал суетата на плътското мъдруване; радвай се, Кириле и Методие, довереници на Светата Троица и молители за нашите души. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 6

Проповедник на Божието всемогъщество и на думи, и на дело, си се показал, славноименити Кириле, и нямаше чудо, което да не си могъл да извършиш, за да се сбъднат и с тебе словата на нашия Господ Иисус Христос, Който казва: ,, Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по – големи от тях ще върши. А ние, като благодарим на Бога за тази Негова милост към нас, грешните, Му зовем: Алилуия!


Икос 6

Просиял си като зора от истинното Слънце на Правдата, равноапостолни Методие, която просвещава славянските народи с Евангелската премъдрост на Словото станало плът, Господа Иисуса Христа. Приведи към познание на тази Божия премъдрост и Божия сила и нас, прелъстените от мъдростта на този век, които ти зовем: Радвай се, Методие, достоен наследниче на славния апостол Андроник; радвай се, прославен во веки. Радвай се, облечен с пророческа благодат като с позлатена риза; радвай се, предсказвал на князете и победи, и поражения. Радвай се, прогонителю на бесовете и изцерителю на болните; радвай се, добър пастирю, събрал разпръснатите словесни овце. Радвай се, посял семето на Словото Божие на запад, на север и на юг; радвай се, нов Соломоне, изнесъл дивни притчи от нивата на сърцето си. Радвай се, станал подобен на великите Арсений, Антоний и Сава; радвайте се, Кириле и Методие, завели помрачените по ум при Светлината на истината. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 7

Желаейки спасението по какъвто и да е начин на своето паство, светителю Методие, като първовърховния Павел си станал всичко за всички, проявявайки към тях и строгост, и кротост, а най – вече милост, любов и търпеливост в мъките. А те, познали чрез тебе Господа Иисуса Христа, благодарствено въззовяха: Алилуия!


Икос 7

Ново чудо на Божията благодат извърши, чудни и пречудни Кириле, когато състави славянската азбука и започна да пишеш Евангелските думи: ,, В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.’’ на разбран за всички славянски език. А след като преведе целия църковен чин, тогава, според пророческите думи, отвориха се ушите на глухите та чуха думите на Писанието, и е езикът на гъгнивите стана ясен. О, свети Кириле, научи и нас на езика на евангелската любов, та с радост да ти зовем: Радвай се, осветил и просветил седящия в мрак и сянка смъртна славянски род със светлината на спасението; радвай се, покорил славянските народи в послушание на Христа. Радвай се, подбудил цялата земя да възпее Господа с нова песен; радвай се, философе не на суетната мъдрост, а на Духа. Радвай се, изравнил със словото си пътищата на вярващите към Бога; радвай се, посял Словото сред всеки народ според собствения му разум. Радвай се, отдавал сърцето си от ранно утро на Господа; радвай се, започвал всяко свое дело с пост и пламенна молитва. Радвай се, украсил църквите с духовни песни и славословия, разбираеми за всички; радвайте се, Кириле и Методие, две духовни вселени на Божията премъдрост. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 8

Странно и съмнително за неверните триезичници беше да слушат от устата ти, боговдъхновени Кириле, че Бог изпраща дъжд еднакво за всички, че слънцето грее еднакво за всички и че всички дишат един и същи въздух, – следователно същият този премилостив и любвеобилен Бог приема хваление и молитва с еднаква благосклонност от всички народи и на всички езици, съгласно написаното в Псалтира Божие Слово: ,,Цялата земя да ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний, победната песен: Алилуия!’’


Икос 8

Всецяло си застанал на страната на Православното учение за Света Троица, Методие богоблажени, и си изобличил еретическата заблуда на латиняните, че Светия Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина. Утвърди и нас в истините на Православната вяра, пречестни отче, та с благодарение да ти пеем така: Радвай се, тружениче на добрия подвиг; радвай се, опазил добре християнската вяра. Радвай се, стълб и крепило на истината; радвай се, яка крепост на Църквата. Радвай се, печат на Евангелската правда; радвай се, клас многоплоден, лоза медоносна. Радвай се, защото поради смирението си отклонил митрополитска катедра; радвай се, защото заради това твое смирение сега предстоиш в Небесната Църква. Радвай се, защитниче наш от ереси и разколи; радвайте се, Кириле и Методие, смели изповедници на Православната вяра. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 9

Всички Ангелски воинства се удивиха на твоите трудове, равноапостолни Методие, когато преведе бързо от гръцки език на славянски всичките библейски книги в пълнота. А ние, верните, получили тази велика благодат да четем Словото Божие на своя роден език, благодарно пеем на Бога: Алилуия!


Икос 9

Красноречивите витии на този свят не могат да изкажат със смислени думи величието на твоето апостолско дело, преподобни отче Кириле, защото нямат вяра нито в Бога, нито в твоята святост, затова и не знаят как подобава да те почетат. Помогни ни, достославни тружениче на Божията нива, да се издигнем над всяко плътско мъдруване и достойно да те прославим с такива слова: Радвай се ти, чиято първа слава е високата ти святост; радвай се, защото всичко си вършил първо за Бога, а след това за човеците. Радвай се, глъбина на Божията премъдрост, в която се прониква само с очите на вярата; радвай се, висок връх на Господнето величие, до който се стига само с нозете на смирението. Радвай се, евангелска секиро, посякла триезичната ерес; радвай се, защото върху твоя език като върху херувим почиваше Светия Дух. Радвай се, обходил със светлозарните си нозе като слънце целия свят; радвай се, предал чисто и светлообразно жито на Църквата. Радвай се, защото това жито са славянските букви, изнамерени от тебе; радвайте се, Кириле и Методие, два многоплодни класа, с които нахранихте гладните народи. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 10

Желаейки прославата на славянските букви, четмо и писмо, като богодарувани и благословени от сега и до века, милостивият Господ внуши на римския епископ да нареди отслужването на свети божествени литургии на славянски език навсякъде в престолния му град, а равноапостолния Кирил почете като велик Божий угодник и чудотворец, който дръзновено пее на дивно прославилия се в него Бог: Алилуия!


Икос 10

По – твърда от каменна стена беше твоята вяра, светителю Методие, и нажежените стрели на лукавия и на неговите зли служители се пречупваха като слаби пръчки в нея. Затова като прославяме твоето равноангелно житие на земята и твоя блажен покой на Небесата, ние ти се молим да удостоиш и нас с това райско наследие, та с умиление да ти зовем: Радвай се, равноапостолни Методие надминал словесните люде с дела; радвай се, превъзхождал деловитите – със слово. Радвай се, честит служителю на Светата Троица и прогонителю на ересите; радвай се, славни премъдри учителю. Радвай се, считал себе си за най – малък от Христовите свещенослужители; радвай се, защото за това Господ те издигна за пръв архиепископ на славяните. Радвай се, явил силата на Господа Христа и словом, и делом; радвай се, защото сега си очевидец на Неговото величие. Радвай се, свети владико, който щедро ни благославяш от Небесата; радвайте се, Кириле и Методие, научени от Светия Дух на духовното изкуство да улавяте в Евангелската мрежа човешки души. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 11

Възпяваме и облажаваме твоите окови и страдания, многотърпеливи Методие, които си претърпял за Божието Слово и за чистотата на Светото Православие, и се радваме с велика радост за това, че белезите на апостол се показаха на дело и върху тебе, във всяко търпение, в личби, чудеса и сили. Затова, удивлявайки се на богатството на благодатта в теб, пеем на Бога: Алилуия!


Икос 11

Живителния светилник на Светия Дух, достохвалния Константин Философ, след като прие монашески образ, и като прибави светлина към светлина, нарече се с името Кирил. А когато наближи часът да приеме покой и да се пресели във вечните жилища, рече на брата си Методий: ,,Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда. Аз привършвам дните си и падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината, тоест монастира; но недей заради планината да изоставяш своето учителство, защото чрез него можеш да се спасиш.’’ О, равноапостолни отче, научи и нас как да се спасим, та с умиление да ти зовем: Радвай се, Кириле, благодатен дъжд, оросил всички славяни; радвай се, мислено слънце, греещо еднакво върху всички. Радвай се, многоплодна бразда на Божията нива: радвай се, защото тази бразда достига Царството Небесно. Радвай се, проповедниче, апостоле и учителю на славяните; радвай се, получил спасение в Христа Иисуса с вечна слава. Радвай се, защото стотици храмове днес носят твоето име; радвай се, защото в хиляди училища сияе твоят благоприветлив образ. Радвай се, златен обков на всяка добра българска книга; радвайте се, Кириле и Методие, пронизващи като две стрели всяко суеверие и бледословие. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на целия славянски род!


Кондак 12

Благодат ти се даде от Бога, блажени Кириле, защото когато те погребаха започнаха да се извършват много чудеса на твоя свят гроб: слепи проглеждаха, болни се изцеряваха, бесновати се очистваха, прославяйки Господа на силите и пеейки: Алилуия!


Икос 12

Възпяваме и твоята блажена кончина, богомъдри Методие, а ти, свети и пречестни отче, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за теб и ти зовем: Радвай се, Методие, вразумителю на неразумните български юроди; радвай се, посрамителю на срамуващите се от своя род и език. Радвай се, лечителю на новоезическото словоблудие; радвай се, получил венеца на правдата от Господа, праведния Съдия. Радвай се, крепък покров на учители и ученици; радвай се, молитвен застъпниче за славянските народи. Радвай се, слово на Словото, станало плът; радвай се, светлина от Светлината на света – Христос, нашия Господ. Радвай се, доброгласна тръба, която ни зове към покаяние; радвайте се, Кириле и Методие, златословесни изобличители на кичливата безсловесност. Радвайте се, равноапостолни Кириле и Методие, просветители на славянския род!


Кондак 13

О, свети славни равноапостоли Кириле и Методие, просветители на славянските народи в християнската вяра и благочестие! Приемете това наше нищожно моление, бедно на слово, но поднесено с искрена любов към вас и святото ви дело, и ни изпросете от Христа Бога да останем верни чеда на Неговата Православна Църква и достойни граждани на Българското ни отечество та заедно с вас и всички родни светии да влезем в радостта на нашия Господ, пеейки Му победната песен: Алилуия!
(Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1- ви икос и 1-ви кондак, и накрая се завършва с молитвата.)


Молитва

О, преславни учители и просветители на славянските народи, свети равноапостолни Кириле и Методие! Към вас, като чеда към своите отци, усърдно прибягваме сега и със съкрушени сърца ви се молим, просветилите ни в Христовата вяра на език разбран, на език роден, на езика на нашите бащи и деди. Простете ни, че бидейки непокорни на вашите свещени завети, не угодихме нито на Бога, нито на ближните си, и така мнозина от нас отпаднаха от християнската вяра, измениха на светото Православие и се предадоха на разпътен живот. И както през време на вашето земно житие не сте отвръщали милостивия си взор и от най – грешните и заблудени люде, така и сега, като имащи велико дръзновение пред Господа, изпросете от Него всичко онова, което е полезно за спасението на душите ни: Заблудените да настави в пътя на истината, отсъпилите от вярата да приведе към евангелската вяра, която изповядва Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, богоборците, еретиците и разколниците да смири и покори под благото иго на Христа Спасителя, държавниците да умъдри в страха Господен, църковния клир и причт да възсъедини с Небесната Тържествуваща Църква на Христа, нейният Глава, на Богородица, Ангелите и всички светии. Погледнете с милостиво око върху Божиите раби (имената) и върху всички нас, които предстоим и с умиление се молим и просим от вас целебна помощ и застъпничество. Така по вашите молитви и по молитвите на всички български светии, ние грешните и недостойни Божии раби, се надяваме да славим заедно в бъдещия век Единия в Троица – Отец, Син и Свети Дух – наш Бог и Господ, Творец и Промислител, Чието Царство няма край. Амин.

Източник на акатиста: Отец Владимир Дуйчев

Свързани публикации:

Делото на Св. св. Кирил и Методий в историята на България и православните славяни – Георги Канев

Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев

Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии – Ставрофорен иконом Стефан Енев

Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)

Жития на светиите, просияли от българския народ

Житие и страдание на свети преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786 – 1818) – 4 януари

Св. Григорий, епископ Български – 8 януари

Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски – 15 януари

Житие на св. преподобни Прохор Пшински – 15 януари

Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.) – 16 януари

Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски († 1771 г.) – 16 януари

Свети Иоаким I, патриарх Търновски († 1246)– 18 януари

Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари

Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари

В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари

Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари

Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)

Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари

Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март

Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март

Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март

Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март

Св. Георги Загорски, св. Петър Мъгленски и св. княз Боян-Енравота – д-р Георги Канев и Житие на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български – 28 март

Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април

Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април

Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април

Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април

Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май

Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май

Житие на св. мъченици от манастира „Св. Петка“ край Ново село (Събор на св. Новоселски мъченици) – 9 май

Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май

Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май

Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май

Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май

Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май

Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)

Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.) – 26 май

Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) – 27 май

Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски) – 28 май

Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400) – 15 юни

Житие на св. Паисий Хилендарски – 19 юни

Житие на св. Наум Охридски (от Стишен Пролог от XV в.) – 20 юни и 23 декември

Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – 25 юни

Житие на св. цар Давид Български, най-голям брат от повелите борба срещу византийското завоевание комитопули (Давид, Моисей, Арон и Самуил). – 26 юни

Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Иван от град Търново в неговата Рилска обител – 1 юли

Св. Седмочисленици – дело и прослава (проповед на иконом Иван Найденов от храм „Св. Седмочисленици“, София) – 27 юли

Житие на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670)  – 29 юли

В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680) – 8 август

Житие на преподобни Иоаким Осоговски – 16 август

Успение на свети Иван Рилски – превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец – 18 август

Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737) – 21 август

В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки – 29 август

Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – 3 септември

Българинът св. Киприян Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия – 16 септември

Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма Зографски († 1323 г.) – 22 септември

Българинът св. Йоан Кукузел († между 1360 и 1375) – „Ангелогласният“ реформатор на византийското нотно писмо – 1 октомври

Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814) – 8 октомври

Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици († 1276) – 10 октомври

Живот и подвизи на нашата преподобна майка Петка и как бе пренесена в преславния град Търново – от св. патриарх Евтимий Търновски – 14 октомври

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795) – 18 октомври

Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец – 19 октомври 

Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх Търновски – 21 октомври

Преп. Димитра Киевска (Българска) – пътят на едно жертвено служение от Силистра до Киев – 26 октомври

Житие на св. Димитър Басарбовски († 1685 г.) – 27 октомври

Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица – 30 октомври

Житие на св. Пимен Заграфски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и книжовник– 3 ноември

Св. мъченик Ангел Лерински († 1727)– 8 ноември

Житие на праведния български воин св. Михаил от Потука († 867 г.) – 22 ноември

Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец – 25 ноември

Житие на преподобни Теодосий Търновски († 1363 г.) – 27 ноември

Житие на свети преподобни Нектарий Битолски († 1500 г.) – 5 декември

Житие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх Евтимий – 7 декември

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *