На 25 юни се празнува паметта на българския светец, родом от околностите на Варна, св. преподобномъченик Прокопий.
От Атонски патерик
Преподобномъченик Прокопий произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на дванадесет години, той пожелал монашески живот, затова оставил родители, роден край и сродници и се оттеглил на Света Гора. Като пристигнал там, отначало той решил да се запознае със съществуващите различни видове монашески живот. Накрая избрал отшелническия живот и се подчинил в послушание на един старец, на име Дионисий, който се подвизавал в скита „Свети Иоан Предтеча“ (Основан през ХIV век от българина преподобни Дионисий, родом от село Корица (Горица), Костурско). А след време приел от него монашеско пострижение, което отдавна желаел. Блаженият по природа бил незлобив, украсен с особена простота на нравите и мнозина се възхищавали на неговата доброта, послушание към стареца и търпение в трудностите на аскетическия живот.
Но врагът на човешкото спасение не търпи да гледа такива добродетели в един юноша. Затова в своята злоба въстанал против него със силна духовна борба и започнал всеки ден да му навява помисли да се върне в света. Бедният Прокопий не устоял на тези помисли и решил да напусне мястото на своите подвизи. Явил се в град Смирна. Като пристигнал тук, врагът започнал да му внушава друг помисъл, по-лош от първия: понеже оставил подвизите на покаянието и не устоял в тях търпеливо докрай, а се върнал в света, то непременно ще бъде подложен на мъчение. Смущението на душата му особено се увеличило, когато узнал, че мнозина го окайват за това, че напуснал светогорския скит, и това го хвърлило в отчаяние и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на благочестивата вяра. И както там не се сетил да потърси наставленията на стареца си и забравил да получи благословението на духовния си отец, така и тук не помислил да открие някому тази своя мрачна мисъл и да помоли за добър съвет, поради което се получило неговото горчиво и жалко падение. И така, без да открие никому своето намерение, един ден той отишъл при градския кадия (съдия). Стражарите го попитали:
– Какво искаш? Някаква молба ли носиш на кадията, или искаш да станеш мюсюлманин?
– Прокопий отговорил:
– Да!
Стражарите с голяма радост и тържествувайки веднага го представили на кадията. Нечестивият кадия се зарадвал не по-малко от стражарите и запитал Прокопий:
– Наистина ли желаеш да се обърнеш към нашата вяра?
– Да, наистина – отговорил окаяният, – като забравил своите строги обети, обещанията за вечни радости и страха от вечната мъка. Но понеже застанал пред кадията не в монашеското си облекло, а цивилен, кадията го попитал:
– Защо носиш брада?
Отстъпникът отговорил:
– Отдавна реших да сменя вярата си и затова преждевременно пуснах брада.
Това още повече зарадвало кадията, защото виждал, че отстъпникът от цялата си душа се обръща към тяхната религия. Веднага нечестивецът го огласил със своето душепагубно оглашение, заповядал му да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане твърд в своята решителност и след 15 дни турците му наложили вече и самия печат на своето нечестие – обрязали го.
Но дивни са Твоите съдби, Господи! Щом отстъпникът приел на себе си този гнусен печат, мисълта му се изменила, съвестта му започнала да го гризе, и той отчаян от това, дошъл в съзнание и решил непременно да потърси лек за душата си. Като намерил удобно време, той тайно отишъл при свой предишен приятел духовник, който го познавал още когато бил в светогорския скит. Щом го видял облечен като агарянин, духовникът се изненадал и попитал:
– Какво е станало с тебе? Защо си в такова положение, достойно за сълзи и ридание?
Тогава отстъпникът му разказал всичко станало и прибавил, че има намерение да умие душата си от ужасния грях на отречението чрез проливане на своята кръв. Духовникът му заявил:
– Брате, това, което ми казваш, е добро, и даже свято, но добре си помисли за големите и жестоки мъчения, които ще ти причинят нечестивците! Хубаво помисли, за да не се окажеш отново достоен за оплакване! Ако си дошъл да се посъветваш с мене като с духовник, то аз ти говоря с чувството на приятел и баща… Милостта Божия няма край към нас грешните и няма грях, който може да победи Божието човеколюбие. Затова те съветвам да се върнеш там, откъдето си дошъл, и там да оплакваш своя грях. Надявам се, че Бог ще прояви към тебе Своята милост!
Но разкаяният отстъпник отговорил:
– Зная, че ще трябва да изтърпя много и жестоки мъчения от нечестивците. Но аз несъмнено се надявам, че Божията помощ, която всякога е укрепявала и укрепява мъчениците, ще помогне и на мене да понеса всички страдания за Христовото име.
Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил намерението му.
Оттогава мъченикът започнал по-често да го посещава, като правел това с голяма предпазливост 15 дни, докато позарасне раната му от беззаконното обрязване. След като болките попреминали, един ден той казал на духовника:
– Това е последният ден на нашите срещи, защото реших още днес да застана пред нечестивия съд, затова и дойдох, за да се сбогувам с тебе.
Тогава заедно изпели молебен канон на света Богородица, разцелували се с последно целование и излезли, като духовникът вървял след него до самото съдилище. Мъченикът застанал пред кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма и с голяма смелост започнал да изобличава тяхната религия и да укорява нейния основател. Агаряните отначало мислели да променят настроението му с побои и затвор. Но като нямали успех, започнали да му обещават всевъзможни блага, високи длъжности и чинове. Мъченикът отговорил на техните съблазнителни обещания:
– И целия свят да ми бяхте дали, пак нямаше да промените моето разположение!
Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците изпаднали в голям смут и нямайки време да се занимават с изтезания, решили незабавно да му отсекат главата. Защото точно тогава се получил султански ферман, с който се съобщавало, че царството на агаряните се намира в опасност от нападащи врагове и се заповядало бързо да се решават всички големи и малки дела, за да могат да се заемат с отклоняване на опасността.
Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлили в изумление агаряните, и никой от тях не смеел да го обезглави. Варварите се засрамили сами от себе си и започнали един друг да се канят, но въпреки това никой от тях не се решавал да обезглави мъченика. Но имало един отстъпник от Христа, известен на всички със своята свирепост и превъзхождащ другите със злобата си – него довели на лобното място и той изпълнил това, което не могли да сторят природните варвари, и по този начин препратили душата на страдалеца при праведния Съдия, за да получи от Него мъченически венец.
Това станало в град Смирна на 25 юни 1810 година, в събота. По молитвите на Христовия страдалец Прокопий да се сподобим и всички ние с вечните блага. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Свързани публикации:
Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев
Втора Неделя след Петдесетница – на Всички български светии – Ставрофорен иконом Стефан Енев
Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)
…
Жития на светиите, просияли от българския народ
Житие и страдание на свети преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786 – 1818) – 4 януари
Св. Григорий, епископ Български – 8 януари
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски – 15 януари
Житие на св. преподобни Прохор Пшински – 15 януари
Житие на преподобния и богоносен наш отец Ромил Бдински (Видински) († 1375 г.) – 16 януари
Свещеномъченик Дамаскин Габровски или Свищовски († 1771 г.) – 16 януари
Свети Иоаким I, патриарх Търновски († 1246)– 18 януари
Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски – 20 януари
Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари
В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари
Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)
Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари
Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март
Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март
Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март
Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март
Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април
Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април
Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април
Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април
Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май
Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май
Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май
Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май
Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици) – 17 май
Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май
Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.) – 21 май
Житие на свети великомъченик княз Иоан-Владимир († 22 май 1016 г.)
Страдание на св. Георги Софийски Най-нови († 1530 г.) – 26 май
Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) – 27 май
Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски) – 28 май
Българинът Св. Ефрем, патрирах Сръбски (1311 – 1400) – 15 юни
Житие на св. Паисий Хилендарски – 19 юни
Житие на св. Наум Охридски (от Стишен Пролог от XV в.) – 20 юни и 23 декември
Житие на св. преподобномъченик Прокопий Варненски († 1810) – от Атонски патерик – 25 юни
Житие на св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670) – 29 юли
В памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски († 1570/1680) – 8 август
Житие на преподобни Иоаким Осоговски – 16 август
Успение на свети Иван Рилски – превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец – 18 август
Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737) – 21 август
В памет на светия мъченик Анастасий (Спас) Струмишки – 29 август
Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – 3 септември
Житие на преподобния и богоносен наш отец Козма Зографски († 1323 г.) – 22 септември
Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814) – 8 октомври
Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици († 1276) – 10 октомври
Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска († 1795) – 18 октомври
Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец – 19 октомври
Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх Търновски – 21 октомври
Житие на св. Димитър Басарбовски († 1685 г.) – 27 октомври
Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица – 30 октомври
Житие на св. Пимен Заграфски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и книжовник– 3 ноември
Св. мъченик Ангел Лерински († 1727)– 8 ноември
Житие на праведния български воин св. Михаил от Потука († 867 г.) – 22 ноември
Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец – 25 ноември
Житие на преподобни Теодосий Търновски († 1363 г.) – 27 ноември
Житие на свети преподобни Нектарий Битолски († 1500 г.) – 5 декември
Житие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх Евтимий – 7 декември